«Да», – му отговорих. Успях дори да сваря борщ, за който Сулейман винаги ме беше молил да приготвя, но така досега и не беше опитал. Аз просто пеех, танцувайки до печката. Чу се звъненето на телефона: «Здравей, посрещни ме до болницата на кръстовището след 15 минути, не знам накъде да продължа да карам. Ще те взема от там и ще ми покажеш пътя». «Добре», – бързо се приготвих и излязох да посрещна Сулейман. Този път просто по тениска и дънки, наметнала якето на раменете си заради вятъра. Видях неговия бял Мерцедес отдалече. Той стря. «Здравей!» – седнах в колата. При всяка наша среща нещо се свиваше вътре в мен и някакъв страх от загуба неочаквано се прокрадваше. Не умеех тогава да отпускам свободно нашата любов. Пристигнахме до резиденцията и паркирахме. Качвайки се на петия етаж и влизайки в апартамента, Сулайман както винаги огледа намръщено и помириса всичко, дръпна щората и удовлетворено обходи с поглед гледката от прозореца. Аз влязох след него, затворих врата и започнах да приготвям турско кафе. Като го разлях в чашки, се доближих до дивана, където вече беше се настанил Сулайман и му подадох кафето. «Какво е това?» – подозрително попита Сулейман. «Турско кафе», – усмихнах се аз. «Сулейман, искам да си поговорим», – чувствах, че разговорът няма да е от лесните. «Какво искаш да ми кажеш, Мария? Говори». «Изморих се от това, което се случва между нас, и много ми е болно, когато ти без никакви обяснения изчезваш неочаквано». Сулейман тежко въздъхна. «Бих искала да знам какво означава всичко това?» – попитах аз. «Мога да ти кажа само, че тази жена, която издържи тази година с мен, ще бъде щедро възнаградена». «Ела с мен», – Сулейман отстави кафето на масата, хвана ме за ръката със своята голяма гореща ръка и ме заведе в спалнята. «Кажи ми, че ти липсвах», – помоли ме Сулейман. «Не си ми липсвал», – лукаво се пошегувах аз. «Лъжкиня», – той ме целуваше цялата, събличайки ме бавно. «Кажи, че ти цялата си моя», – той беше неудържим.
«Ти сам го знаеш това» – сниснах дупето му.
«Нищо не знам за теб… Кажи ми, че цялата си моя». – «Цялата съм твоя», – подчиних му се аз. Сулейман страстно влезе в мен. Това приличаше на взрив на заспал вулкан. През този месец той наистина много ми липсваше, липсваха ми неговите горещи ръце, които така обичах, липсваха ми неговите докосвания, липсваше ми неговия топъл поглед. Той винаги говореше с мен, сякаш беше събрал цялата мъдрост на Земята. А аз нищо не разбирах. Щеше да ми бъде дадено да го разбера две години по-късно, но за това време щях да направя толкова, че дори на всички помощници, които щях да срещна, и бившите, щеше да им е тежко да разплетат всички тези преплитания на съдбите и кармическите уроци.
16 април 2016
«Моят х..й откачи по теб», – пристигна някъде отдалече съобщение.
«Ти в къщи ли си? Ще дойда при теб