Е, какво толкова. Добре. Оздравях още сутринта. Температурата беше 36.6. Аз отново бях във фитнеса, после в басейна.
«Къде си?» – получих неочакван смс по обяд. Аз пътувах за летището, полет Истанбул-Брюксел. Много ми домъчня за родителите. Реших да ги поздравя за Нова година със своето пристигане на 5-ти януари. «Аз пътувам към летището, моят полет е за Брюксел в 18:00 от Ататюрк. Мама не се чувства много добре и искам да я видя».
«Съобщи ми, ако ти е необходима някаква помощ. Ще направя всичко».
Заминах за Брюксел, без да отговоря нищо на Сулейман.
Когато кацнах в Brussels International airport, получих съобщение: «Кога ще се върнеш в Истанбул?»
Не отговорих. Нещо не ми се искаше повече да се срещам с него. Толкова болка и скръб видях в очите му на срещата ни, че не можех дълго да издържам неговия пронизващ поглед. Той проникваше в мен чак до костите, сякаш сканираше цялата моя същност, сякаш стоях пред него разсъблечена. Струваше ми се, че Сулейман ме прочиташе цялата, предусещайки всяка моя следваща мисъл, сякаш беше с мен.
Среща в Сараево
Върнах се в Истанбул след седмица, на 14-ти януари. И както обикновено изпратих на Сулейман във вайбър своето местоположение.
«Аз съм в Босна, ще бъда в Сараево още 4—5 дена, ела при мен. Аз ще платя билета ти. Обратно в Истанбул ще се върнем заедно», – отговори ми той. Утре е петък. Помислих си, че мога да преместя няколко срещи за понеделник и да прекарам почивните дни в Босна и Херцеговина, където още никога не бях ходила.
Така че, когато изпратих съобщение на Сулейман с детайлите на билета Истанбул-Сараево, получих отговор: «Добре, утре сутринта в 11:00 ще те посрещна на летището».
Сутринта седях в салона на бизнес-класата, размишлявайки над това, защо сега летя за Босна, а не съм на масата за преговори в Истанбул. Две минути преди полета получих смс: «Не идвай, спешно трябва да се върна в Истанбул днес».
«И аз какво сега, да изскоча от самолета в движение ли? Вече бяхме закопчали коланите», – весел обрат на събитията.
«Пристигна ли?»
Нищо не отговорих на съобщението на Сулейман, което пристигна, когато кацнах в Босна. На летището в Сараево ме посрещна възрастен мъж с голяма табела «МАРИЯ», това беше чичото на Сулейман. Той ме закара с черното си БМВ в хотел «Европа». Приятна боснийка взе моя паспорт: «Мис Мария, за Вас е запазена стая на третия етаж. Ето Вашия ключ. Приятен престой».
Получих обаждане още докато стоях на рецепцията в хотела. «Здравей, пристигна ли? Извинявай, че не можах сам да те посрещна. Моят чичо ще те закара в „Европа“, там ще си починеш от пътя. Когато