Разкриваща пътища. Част 1. Мерием Йолач

да си тръгнеш от мен никога!» – изръмжа ми той в ухото.

      По-късно след раждането на нашето дете щях да разбера, защо той беше така убеден в това, че никога няма да мога да си тръгна от него… Но в този момент, моето Его затъмяваше моя зов на Душата, и аз, като уплашен заек, исках по-бързо да избягам, да избягам по-далече от него, от този Мъж, към който вървях дълго през целия си живот преди нашата среща.

      Неговите устни и рамена ухаеха на морска сол. А очите бяха с примес на страст и нежност, и добрина, и безумие едновременно…

      Насилие

      Сложих писмото на масата, там беше всичко, което исках да му кажа. Обърнах се и се насочих към вратата, като си мислех по-бързо да си тръгна, на улицата вече ме чакаше шофьорът в колата. Предварително се подготвих за това пътуване и предварително бях измислила план за отстъпление. Но Сулейман реши да ме надиграе. Той ме догони с два скока, хвана ме за ръцете, хвърли ме на леглото отново. Скочих от леглото като се опитвах да избягам към вратата. Той ме повали отново със сила. «Недей да лъжеш, че искаш да заминеш от мен!» – изръмжа ми в ухото Сулейман. Чоропогащникът и гащите с едно дърпане на ръката му излетяха настрани, с другата ръка държеше моите ръце «Пусни ме, Сулейман! Искам да замина!» – изплаках аз. Той рязко пъхна пръстите си вмен: «Виж, ти цялата си мокра като водопад! Кого се опитваш да излъжеш?» Сулейман проникна в мен за една секунда, завладя ме цялата. Той ме насилваше така, сякаш никога никъде нямаше да ме пусне, жадно целуваше моите устни, аз се опитвах да извъртя глава, той обръщаше главата ми насила и с властна ръка отново и отново се впиваше в мен със зъби, жадно изяждайки ме цялата, карайки ме да го прегръщам, връщайки ръцете ми на неговата талия и шия. Отблъсквах го за първи път в живота си, за първи път в живота си аз не поисках Мъжа, когото така силно обичах. Още тогава предчувствах края и това, че искам да си тръгна, а той не ме пускаше…