Аз бях болна от грип. Струваше ми се, че ми е минало, но в ресторанта отново не се почувствах добре, и сополите отново потекоха от носа ми. Поръчах си билков чай с лимон и мед.
«Трябва да хапнеш гореща супа», – погледна ме съсредоточено Сулейман. Цялата маса от моята страна вече беше застлана с хартиени сополиви салфетки.
Донесоха ни две големи гърненца с пилешка супа.
«Яж», – повелително заповяда Сулейман, – «Трябва да оздравееш».
Започнах да ям супата. По време на вечерята ние разговаряхме за всичко, за задръстването по пътя в Истанбул, за политиката, за ситуацията в Русия, за президентите.
«Ти виждаш ли, че съм нормален,» – изведнъж произнесе Сулейман, искайки да ме убеди в това, че може да ме покани на ресторант и да поддържа «светски беседи» с дама по време на вечеря. И това след турските псувни, които слушах и четох от него. Толкова експресивни думи в своя живот не бях чувала от никой досега. Но за мен беше странно друго: какво именно вътре в Сулейман закачам, че да ми показва своята тъмна страна? Тогава още слабо го познавах и не знаех на какво е способна неговата тъмна същност, която го разрушаваше отвътре. Изобщо тогава малко знаех за него. И ако знаех всичко това, което щеше да се разкрие две години по-късно, при първата ни среща щеше не само да ме шокира, но и нямаше да позволя никога отношенията ни да стигнат толкова надалече.
«Какво искаш за десерт?» – поинтересува се Сулейман. Аз похотливо се усмихнах…
«Разбрах, мен», – той прибързано поиска сметката и заплати. Благодарих му за прекрасната вечеря. Струваше ми се, че ме вижда като рентген. Нищо не можеше да се скрие от неговия проницателен поглед. Той не само четеше по устните, той сканираше всяка моя клетка. Дори повече, той проникваше някъде толкова дълбоко, където моето подсъзнание не беше готово още да се гмурне. Той разкриваше моята женска същност, прониквайки дълбоко в сърцето. Или може би той отдавна вече живееше там…
Ние излязохме от ресторанта, бързо се качихме в асансьора и в стаята отново правихме любов. Сулейман беше неутомим. Аз никак не можех да му се наситя, постоянно ми беше малко. Струваше ми се, че някъде в предишен живот съм загубила с него част от моята душа. И в този живот в търсенето на Него, преминавайки през различни страни, най-накрая като го срещнах, не можех никак да наситя своята жадна същност, на която все и беше малко… Тя искаше да го завладее целия. Но тялото беше против подобен съюз, Много по-важен беше духовният съюз. За такъв обрат на събитията аз не бях още готова. Но това, което беше намислил и приготвил Създателят за мен, беше извън всякакви очаквания…
Сулейман стана от леглото. «Ти би ли искала утре да се присъединиш към моята бизнес-вечеря с партньори в Истанбул?» – попита ме той. Аз му отговорих, че не съм против да се запозная с неговите партньори и му