Вечерта и на следващия ден Сулейман не ми се обади. Но аз не унивах, знаех колко беше зает, особено през летния сезон. Заминах по работа в Истанбул. В Истанбул, както се очакваше получих смс «Къде си?» «Аз съм в Истанбул». «Когато се върнеш, напиши ми». «Добре, ще се върна след два дни».
След като се върнах от Истанбул в Анталия още от летището изпратих локацията си през вайбър на Сулейман. «Ти в Анталия ли си?» «Да, току що кацнах». «Ела при мен тази вечер в 21:00». «Къде?» «В Зигара». «А как ще вляза там?» «Ще кажа на охраната да те пуснат». «Добре», – отговорих аз, но нещо ми подсказа, че постъпвам неправилно и изобщо не трябва да ходя там. Но още вечерта красива такава с пола до пода стоях до входа в неговия хотел, като хипнотизирана. На охраната казах своето име, охранителката нещо бързо попита някого по телефона: «Г-н Сулейман Ви очаква», – отговори ми тя приветливо. Доближих се до рецепцията, подадох своята ID карта на мениджъра, и докато тя правеше копие, влезе Сулейман, с тен и по шорти и тениска. Той директно се насочи към мен.. Както винаги той не искаше да губи нито минута. «Здравей, какво чакаш?». «Здравей. Там правят копие на моите документи. При вас е строго», – усмихнах се аз. Той бързо влезе зад рецепцията да вземе моята карта, но мениджърът вече ми я върна. И Сулейман бързо хукна след мен. «Ела с мен». «Къде?» «При мен в стаята», – каза Сулейман. Аз се учудих. Такъв обрат на събитията не очаквах. Отдавна е бяхме се виждали. И видимо, той беше решил да ми покаже накуп цялата прелест на своето битие, без да скрива нищо от мен. Неговите вещи бяха разхвърляни по цялата стая: тениски, шорти, чорапи… Огледах с поглед наоколо – нямаше място, където да мога да седна. Сулейман седна на леглото, като ме покани да седна до него. Но аз целомъдрено останах права близо до изхода. «Кажи ми, Мария, как може жената, която ме обича, как изобщо може жена-мюсулманка да изпраща в чата голи снимки на един мъж на друг мъж?!? Няма значение, че той е негов брат! Отговаряй!» Учудих се, защото това се случи преди почти година, на миналия празник Курбан Байрам, когато по-малкия брат на Сулейман, пристигайки при него на гости от Германия да си отпочине в Анталия, ми изпрати съобщение в месенджъра на фейсбук. Искаше да се запознае с мен като ме покани да дойда при него в хотела за почивните дни от Истанбул в Анталия като ме уверяваше, че на него всичко му е позволено, защото по-големият му брат е Генерален директор. Тогава Хасан не знаеше, коя съм. Той изобщо нищо не знаеше. Той просто искаше да задоволи своето мъжко самолюбие като ми изпрати в чата своя немски телефонен номер, и очакваше моя номер. После ме добави във вайбър, а след това ми изпрати своите снимки със слънчев загар от Зигара и красотата на своето мъжко естество, като ме покани да се присъединя към него. Аз бях в шок. И разбира се веднага изпратих тези снимки на неговия по-голям брат, Сулейман, с подпис: «Не знам при кого сега да дойда. И двамата братя ме канят