дошла при него тази вечер. Той ме прегърна в гръб през талията, и започна да целува шията ми, сваляйки блузката ми. Аз се съпротивлявах. «Какво правиш? Пусни ме». «Недей да ме лъжеш повече никога. Защо дойде при мен? Какво искаш от мен» – той изведнъж бързо вдигна полата ми и прекара пръсти през слабините ми. «Виж, ти цялата си мокра като водопад», – той се подсмихна. За един миг се оказах на леглото, където вече бях гола. Сулейман рязко разтвори краката ми и влезе в мен. «Кажи ми, че ти липсвах», – неговият тон не предполагаше съпротивление. «Да». «Кажи ми, че ти липсвах», – настояваше той. «Да, ти ми липсваше. Много», – не можех да го лъжа. Доволен той започна да ме целува още по-неистово, и това продължаваше в близките няколко часа. Вече беше съвсем късно. Сулейман, както и преди, сложи моите ръце на кръста си. «Направи ми твоя вълшебен масаж». Аз му се подчиних. Той блаженстваше. Той винаги обичаше как се докосвах до него. Моите топли длани докосваха неговите татуировки на гърба му, обичах да галя крилете му, които бяха се разтворили върфу целите му широки рамена.. «Вече е късно, трябва да тръгвам», – изведнъж се сетих аз. Сулейман се учуди. «Ще ти дам един шофьор, ще му кажеш адреса си. Къде живееш сега в Анталия? Той ще те закара направо вкъщи». «Добре». «Трябва да тръгвам, защото имам работа». «Така късно?» – учудих се аз. «Да». Бързо се облякох, докато той се обаждаше на своя шофьор. Сулейман ме целуна, плясна ме по дупето както винаги, и аз заминах. Вкъщи веднага заспах. След седмица той отнова ме извика при себе си, всичко се повтори. Съвсем скоро се преместих по-близо до Сулейман, в малка лятна къщичка с портокалова градина в Белдиби до морето. Мислих си тогава, че ше направя ремонт и спокойно ще презимувам там. Сулейман беше против това. Когато дойде на гости през първия ден на Курбан Байрам, то от прага още започна да протестира «Ти някога била ли си тук през зимата? Ты представяш ли си какво се случва тук, Мария?» «Не. Но мисля, че тук е много спокойно и хубаво, нито туристи, нито някой, който би могъл да ме безпокои». «Не знам, желая ти успех». И той замина както винаги по работа.
Ние се срещахме още няколко пъти в същия формат, секс без обвързване. Знаех, че трябва да сложа край на всичко това, подобен формат на отношенията не ме устройваха отдавна. За пореден път предполагах, че както обикновено идвам при Сулейман за последен път да изясним отношенията. Но обясненията не се получаваха. Тази вечер Сулейман се почувства зле, след нашия активен секс той започна за повръща силно, заседна в тоалетната за 20 минути. Като излезе от там той ми каза: «Много лошо се чувствам, всичкото е заради камъните в бъбреците». Учудих се, дори и не можех да си помисля, четой изобщо може да има някакви проблеми със здравето. И заподозрях някаква намеса отвън, прекалено подозрително се развиваха нашите отношения, през цялото време с някакви невероятни препятствия. «Отдавна ли имаш този проблем?» – поинтересувах се аз. «От три-четири месеца», – отговори той, свил
