Бейл, бали, бали, бали. И така час след час, ден след ден, година след година и… Изведнъж от плевнята се появи гадно лице на Жабата и се загледа, усмихвайки се на полицая.
– Какво искаш, воня? – попита Отила.
– Мога ли да пуша, шефе? – попита несигурно старецът.
– Какво, смърди?
– Не е точната дума. Вие, поход, се обърнахте около гнило трупче на динозавър?
– Не, просто го щракнах и пуснах малкия гълъб, който сам по себе си не оксигенира.
– Добре, пушек.
Старецът излезе и извади цигара.
– Чакай!
– Какво, шефе?
– Просто оставете задника си в хамбара.
– Хехе, шегата разбра. – Клякам до хамбара и исках да запаля цигара…
– … Кант, или какво? – Бъг бъг.
– Не, шефе, просто Беломор.
– Хайде тук.
Старецът протегна цигара. Отила го взе и го запали. Цигарата беше чиста, без добавки.
– На, пуши. – Даде Ottil на жабата за цигари.
– А вие дълго време при нас?
– Аз съм тук от шест години и мисля завинаги. Примирих се. Той плю на кариерата си. Търговия за този прекрасен свят, от който носи тор и лайна… По дяволите. Накратко, от какво вече съм уморен?
– Не, когато живеех тук до последния път, когато служех, районните полицаи се сменяха като ръкавици.
– И защо?
– Причините бяха различни: пиеха твърде много, след което се откраднаха премерено.
– Е, не ме заплашва. Аз съм вписан сред началниците си като непиещ и продавач. Кажете ми нещо, мога ли да завърша изграждането на плевня преди есента?
Старецът огледа сградата, която беше наполовина от тухла. Срутилите се пролуки в стените бяха залепени: или изгнил шперплат, и покривен материал, и чували.
– Можеш. Само всичко това трябва да бъде заменено. Да, и стените ви са остарели.
– И на колко години са?
– Ох! Шефе, да, доколкото си спомням, тази сграда стоеше. Тук беше двор на някой търговец. В революцията, казват те, хванали беглец от грубите пера и се озовали с цялото семейство там.
– Къде?
– Какво, къде?
– Е, готово.
– А, така че тук в плевнята. И тогава това беше склад, а след войната – крепост.
– Забавление Можете ли да го направите? Разбира се, не разглобявайте докрай. Мелниците все още са силни, те също са каменни. Просто ги довърши.
– За фин часовник няма да работи. Освен това ви е необходим помощник, а не един, поне двама. И, разбира се, аванс, тогава ще има стимул.
– Е, на предварително място ще има хубав часовник, но ще видим. Но ще платя, ако си заслужава. Като – ще дам червенонец, но не – съдията ще даде червенонец. Така се съгласихме. И в чирака, ще ви кажа Idot. Знаете ли