Луд детектив. Забавен детектив. СтаВл Зосимов Премудрословски

как? – замръзна Отила, питайки кисело. «Предлагате ли ми го?» Женен съм, моля те…

      – Не, патрона, задържах го, apchi, – И инцефалопатът заби химика в дупката, – пълзи, хайде, дебел задник. – Но той се заби със споменатото място в нея. Както се казва: нито туди, нито сюди. Точно така, половин център на рекламираното място. Така магарето не влезе. Ацефалопат остана зад стената, до задника на аптека на улицата.

      – Какво направи? Същият търкайте коноп?

      – Не, по-лошо. Присмехулни домашни apchi, животни. – отговори Харутун иззад стената.

      – Моят добитък, каквото искам, тогава създавам.., фу, създавам. – поръсване със слонове, с изсушен химик.

      – И какво направи? – намеси се дядото.

      – Да, видях от глигана на качулката с резачка, apchi, съседи и се обадих. – докладва Харутун.

      – И какво е това? Ако исках желирано месо, – за извинение бях задържан-залепен. – тогава да ми поръчате да отрежа цялото прасе? Освен това в него все още няма достатъчно тегло и хладилникът изгоря.

      – Да, тя би умряла за теб?! – изненадан, застанал зад мъжа на Изолд и се разсмя.

      – Да, не бих умрял, казвам ви, проверих и лекувах раните, след което заших.

      «Риболовна линия, apchi», добави Харутун.

      – И какво е това?

      – И какво се обработва? – попита Клоп.

      – Луна.

      – Да, упойка, апчи, – ухили се Харутун. – че прасето крещи за цялото село, че дори Апхис, наркомани от конопения никел се отървали. И аз, Апчи, между другото, ги подминах два дни, без сън, без ястреб, без Изолд Апчи, касета.

      – Какъв вид електрическа лента? – попита дядото.

      – Е, любима – Харутън се поколеба и заплака.

      – Кои ръце са вързани в Америка. – чудех се Изолда.