Отила преглътна.
– Какво му доведохте? Все още е гадно от километър от него.
– Значи той, апчи, спестявам, търкам …!? – отговори Инцефалопат. – Вижте дланите, apchi, те се намазват с хашиш..
– и лайна. – добави Идот. – Не взех хартия със себе си и избърсах задника си с длани.
– Коя ръка? – саркастично попита Клоп.
– И двете. – Хлапе на около петнадесет години, рошав в стила на пънк или шмук, разгледа дланите си и избра по-мръсна. – това.
– Хайде, Харутун, помириси го. – попита Отила.
– Какво? Sneezy. – попита ефрейторът.
– Надуши ръката си и направи санитарно-епидемиологично заключение за състава на веществото, нанесено върху кожата. Разбра ли?
Инчефалопат махна с глава в съгласие и неохотно пристъпи към хлапето и скромно сложи ръка към носа си. Подуших парите, които се изпариха от дланта на ръката ми и разтърсих върха на носа, след това моста на носа, след това по инерция вълната премина към вратовете, челото и устните и стана ясно как той погълна всичко това. Шапката и пръстите на дланта на Идот се свиха рязко, стиснал много дългия нос на Арутун и го придърпа към себе си.
Харутун сграбчи юмрука си с две ръце, набръчка лицето си и се опита да го откъсне от носа, но хлапето предварително отпусна пръстите си и рязко го извади. Инчефалопат бутна глава към задника и едва не падна на задника. Той се съвзе и даде шамар на Идот. Той, който е получавал подобно нещо повече от веднъж, се избягва и Харутун, като е пропуснал, последван от инерция на ръка и е паднал в цветна леха.
– Е, мирише ли? – попита Клоп и подаде малката си ръка на колега, за да може да стане.
– Mdaa, apchi. – Артун се изправи, отхвърляйки офертите на Клоп.
– Какво е «Mdaa»?
– Не разбрах, Апчи, – заеквайки и държейки се за носа, Харутун премина.
– Проверявахте ли документите му?
– Да, това е посетител, apchi, от Казахстан, където има чуйка.
– Какъв аромат?
– Ами, apchi, Chuiskaya долина, конопът расте там.
– И какво дойде тук? – попита Идота Клоп.
– И какво дойдохте тук? – отговори Идот.
– Хрътка ли си? Роден съм тук.
– не изглежда, че е дошъл тук? – Посочи пръст на Интсефалопат Пацан.
– И в челото? apchi.– поклати нос и напръска слонове в кавказкия Харутун.
– Попитах: Какво дойде тук?
– Родаки се премести. И там не живеех болно. – отегчен тийнейджър.
– И какво, не можеш да забравиш Анаша? Прет?
– не разбирам какво искаш да кажеш? Казвам, лайна и избърсах задника си с длан…
– И какво си толкова вулгарен? Не Кентите, все едно с теб, а срокът… Десет блести.. Че не се смееш ли?
– Поне apchi. – добави Харутун. – Плюс – съпротива срещу властите.
Детето се изчерви.
– И какво, в Казахстан, не слагат за анаша? – Отила промени тона си.
– Е,