Харутун се появи на вратата на кухнята и възкликна:
– В! Хванах го! – и се хвърли в средата на стареца, който прекара тридесет и осем години в зоните. Това се виждаше от татуировките по цялото тяло. Татуировките му се загряваха като риза и така той ходеше само в гащите и дори през зимата. Старецът замръзна в очакване на удара.
– Какво е това? – попита Клоп.
– Wooh, apchi, този shnir същият коноп втри в кошчето и дори подписа бабата Ключ. – Артун се облегна на косето с лакътя.
– Да?! – изненада се Клоп. – И какво, тя също търка?
– Да, дори как, тя хвърли такъв удар, – и извади топката от билярд хеш от джоба си.
– Това ли е всичко хеш? – Той протегна ръка и взе топката. Той го обърна в лицето, подуши, хвърли го. – Петнадесет години ще дръпне. Конфискуват. Е, какво ще кажеш, дядо?
– Той лъже. – старецът се сви на пода. – не е моето нещо.
– И чия? Sneezy.
– Ваш, това е той.. и виси на нас, а Клавдия и аз просто се чукахме в храстите. По принцип това конско лайно.
– Какво? – избухна Инцефалопат. – Интересно е какво направи конят в сметището, изскуба трева, която не расте там? Или предавка? И конопът ядеше, животът се пареше, собственикът – шмук, затова реши да забрави. И тогава то нетърпеливо.
– Не, спомних си. Мина някакъв пастир. Взе чанта или я разтърка и си тръгна. И какво? Той е популярен, без сигурност, но няма пари за прекарвания. И така искам да забравя. Така овчарят влязъл.
– Майната, казваш? – Грешката се качи на един стол. – Сутрин не е трудно да се провери в клиниката.
– Кого слушаш, шефе, апчи – ухили се Харутун. – Така беше: баба Клава е гола, цялата намазана с вазелин, ти, защото не можеше да намаже гърба си? Тичах около боклука, губейки се по конопените храсти.
– Тичане? – ухили се старецът.
– В началото ти я показа, но си миризлива, а тя все още е жена, макар и стара. А в храстите не си чукал и си изтъркал блаженият прах, който се е залепил с нож от тялото й, залепвайки го на топка. И си хвърлил ножа там и на сутринта ще го намерим и пръстовите ти отпечатъци върху него, а на ужилването на ножа – гаш, тоест наркоман.
Старецът мълчаливо лежеше и гледаше изненадано. В крайна сметка всичко беше както е предложено от версията на Харутун?!
– И как все още не си е наболила крака, стар глупак. В края на краищата, там всички глупости в селото са от депо на сова.
– Vo каза! – Бедът се гордееше с подчинените си. – И откъде изчислихте това, колега?
– Той, аз самият го видях, исках да го сваля от мобилния си телефон, но батерията беше изчезнала.
– Съжалявам – въздъхна Клоп.
– Какво точно? Sneezy. – попита Клоп.
– Жалко е, че батерията е изчезнала. – хвърлих сълзите от стола си и обиколих стаята. – Не е нужно да местя мозъка си.
– Да, всичките тези глупости, шефе. Мамка му е конски и ако не, не ме хващат