– И толкова малко, и три? – попита син Изя, който тихо подслушва. – да пробвам.
– Е, той скочи в къщата, шут. Не виждате ли, че разпитвам?
– Нека слуша, това е законно и поучително – прекъсна майката, която също затопли ухото си. – какво следва, става?
– Е, накратко, отивам, бръмченето лети и ме покри, но не го разтрих, просто подуших въздуха. И гледам, партньорът кара отпред и той ще скочи от трактора и ще изтича настрани, а тракторът продължава да върви. Гледам се в огледалото, а в него полицай от УАЗ и лекар приближават смяна на смяна. Не съм на място. И от УАЗ, пентърът изтича след избягалия страничен удар, за да настигне.
– И защо е карал така, упрекваш ли? – бъг Клоп.
– Пушен, дебил, преди косене. А вятърът на вятъра като цяло събори кулата на бедния човек и му се стори, че коси мухите по плановете за планирани, според вас – куриери на наркотици. И тогава по тип петите изгориха. Е, той е виновен.
– Здравей, ха-ха-а-а-а. – изкикоти се Клоп, а Харутун се наклони, някъде в Кавказ … – и какво, хвана ли ви?
– Да, след час. И тракторът полетя в канала.
– Забавление, apchi, там. -Арутун смуче в сопола.
– Да, забавно. – подкрепи Idot. – Е, аз отидох?!
– Hehehehehe … – Грешката бавно спря да се смее. – Върви и утре по обяд ще дойдеш. Все още ще го търкате и тогава ще ви хванем отново, ще ви отнесем и определено ще ви засадим.
– За какво? – Идот беше изненадан и ридаеше.
– Харутун, вземи абонамента си за това, че не напуска. – Бъгът се изправи и изви гърба си.
– Или може би ще се съгласим? – предложи Идот, който веднага спря да плаче. – Утре ще дойдеш с прасе, ще видим. Всички излизат и двете. Уморен съм. Работният ден приключи.
– Хайде, apchi, идиот. – предложи Харутун и отиде до изхода.
– Idot. – последва ефрейторското момче.
– … И със прасе донасяш овен при мен. Разбра ли? – Арутун спря и прескочи Идот отпред. Когато Идот излезе в преднина, Харутън го ритна в задника и го заби в гърба, смеейки се на глас…
Скоро си тръгнаха и Отила отиде в къщата на вечеря…
APULAZ 2
Отила отвори присвити очи и необяснимо огледа кухнята. Имаше изгон и той страшно искаше да яде, но масата беше празна.
– Какво беше това? – помисли си той. – Покрито е!
Размразих сълзи от стола си и просто исках да започна да събирам храна на масата, когато той беше пазена от тих и блажен стон, идващ от спалните на жилищната част на хижата.
– Сара? – трепна в главата му. – Но тя …?!
Сара беше първата дъщеря на Отила и Изолда, но тя имаше вроден дефект, тоест беше глуха и в двете уши от раждането си, сляпа и в двете очи и тъпа, с други думи, сляпо тъпа и затова не се нуждаеше