– караш ли? – Жаба се уплаши.
– Нищо няма да умре. – успокои се бабата Клавка и помаза раната със слюнка. По-късно Идот стана, люлеейки се и приклекна до него, държейки с две ръце възпалено място.
– Ще те чукам. – Айд се препъна в пода на гласа си.
– О? Гледайте го! В корема си има сноп от репички. – Жабата извади този сноп от стомаха на котката и го показа на всички.
– Обърни го, попита тъжният Идот.
– Може би има bruliki? – предложи бабата, която беше забравила болката, беше клавиатурата. – А ти, Златница, върви на работа. тя лаеше на Идот. – вашето фамилно име Мухин и летите над доля от съкровище, като муха над Париж.
– Какво казваш? Или може би ще отидете по дяволите, А? – Idot яздеше нататък. – Сега ударих синицата!
– Ъъъ, добре! – жаба изсумтя – Бузу спря и двете. Искате ли отнесен пент? Разделете на три.
– В! И това е уважение към теб Жаба. Съжалявам. Разбрах те неправилно … – зарадва се платеният Идот.
– Не искайте прошка, аз не съм червено момиче. Неразбрахте друго. Половината за мен и половината за нас.
– Защо е така? – възмути се бабата.
– От това! – ухили се Жабата. «Бих могъл да се справя сам.»
– И как е, ако те инспектират всички тук вечер и дори живеете ли тук без изход?
– Да, добре сте да хапете, стари хора. Отворете го, или може би там няма нищо по дяволите. – влезе Idot. – и играта не си струва свещта.
Жабата погледна съсобствениците на съкровището и разкъса гнилото въже без затруднения и бавно започна да отваря опаковката. Свидетели на охрана.
– Ей, бутилките. Глина…
– Везни…
– Сто милилитра всеки…
– Шест парчета…
– И какво пише?
– О, запечатани ли са?!
– Корк. Винтидж, вероятно…
– И какво е написано, нека да видя? – Аз се опитах да взема едно скеле.
– Не трош, дивак! – бабата на хлапето плесна по ръка.
– Ах, кучко … – Идо избухна и бутна баба Клавка.
– Добре, казвам! – каза Жабата и взе сто милиметрова скала. Почистих етикета на гърдите си и отново погледнах по-внимателно … – Нещо не е на руски…
– Дай ми сюди. – Идо протегна ръка и взе един малък мащаб. – Вижте, числата: хиляда.. осемстотин.. деветдесет и седма.. или просто седмата… Не е ясно.
– И да опитаме?! Вино, върви … – предложи Клавиатура.
– не знам, не знам. Хайде, опитай, ти си жена, ти и дяволът няма да паднеш. – съгласи се жаба.
– Защо? – Idot се намеси – По-добре в Санкт Петербург да се включи в търговеца на антики, както е.
– Да, ще опитаме един по един, добре,.. измийте го и ще предадем останалото на антикварния търговец… Да, жаба?
– Е, хайде, кой е първият? – попита Идот.
– Ключът. – каза Жабата. – предложи той.
– Е,