– Не. Аз съм участък.
– виждам. Вървете по Невски, към площад Дворец и отляво ще видите Катедралата.
– Благодаря. Здраве на вас и вашите деца … – Преди да се отблагодари дървото и да отиде с Инцефалопат по тротоара.
Делото приключи успешно. Паметникът е върнат на мястото си и е поставен под алармата и видеонаблюдението.
Bedbug и Incephalopath получиха от Маршал благодарност под формата на награда и готовност да очакват нов бизнес.
Bedbug седеше в кабинета си и, разговаряйки с Incefalapat, със съпругата и децата си, разговаряше за приключенията, пропускайки подробности за униженията, настъпили по време на разследването. Разбира се, тъжните неща бяха понижени и заменени с героични измислени постъпки… Накратко, те се засмяха с гръм…
СЛУЧАЙ №2
КРЪВЕН ОБЕКТ
APULAZ 1
Минаха пет години скучен колективен фермерски живот и Отила започна да се напива с Инцефалапатом, по-точно, той споява умишлено Клоп, за да овладее съпругата си. И бъг в ума, той е подходящ. Да, и Маршал не се обади.
– Да, ще се обадя – хвърли пирон на лявата си ръка и чук върху наковалнята, където ноктите са изравнени, с дясната ръка за вторична употреба. Той беше шокиран от звънеца на «камбаната» и се стресна… – И ако ме изпрати? – Отила огледа двора на домакинството си, където пред него бяха: порта пред него, баня вдясно с куче пазач в двора, гледащо тъпо в собственика от дупка, прикрепена към страничния навес.
– Полкан! – извика Отила. Кучето затвори очи. – Кел, – кучето дръпна ухото си, – Джаят, джаят! – Кучето затвори очи с лапата си, – Кел Манда, Катям Джеймс! – Кучето се качи в кабината. – Ето, кучко! – На руски език Клоп се разстрои. Беше разстроено, но не и обидено. В крайна сметка жените се обиждат, а мъжете се разстройват, помисли той и баща му. Той обаче се разстрои и взе камъка от оградата на цветното легло.
– Полкан. – бум, взе второто и търкаля първото – Palkan!! – бум, бум, -Полкан!!! – бум, бум, бум, – Махни се копелето!!!! – бум, бум, бум, бум, бум и т.н., докато камъните в границата с цветя изтичат.
– Ааааааааааа!!!!!!!!! – кучето изрева от болка и хленчеше. Дори съседите чуха скулите. Отила седеше доволно и издишваше кислород от дробовете си. По-нататък прегледът го видя зад оградата, а отляво – входа на жилищната част на хижата.
– Отила, те дойдоха при теб! – извика от прага на Изолда. Грешката се обърна. Съпругата стоеше внимателно на входната врата. Изпод полата изведнъж се появи мило лице на Изи. Вече беше на седемнадесет. И тя се усмихна сладко с кавказки очи.
– Какво правиш там? – попита недоуменият татко – биологичен пастрок.
– Е, излезте изпод полата! – Тя плесна с ръка по главата и вкара глава в себе си. Башка е изчезнала.
– Обадете им се тук. – отговори Отила и, като хвана нокътя в лявата си ръка, започна да го изправя с чук.
Отдалеч в хижата имаше зловещ, тъп туп. Скоро се появи Инцефалопат, който влачи престъпника по скрапа