– Седи шибано!! – изкрещя той. Ефрейторът седна в изходна позиция.
– Спомних си. Патронът… тук човекът загуби носа си…
– Спомняте ли си?
– Точно така!!
– Така че ще го търсим. Самият… – И Отила пъхна пръст в тавана. – попита ме половин ден. Той много поиска от мен лично да се занимавам с този въпрос. Така да се каже, поех личен контрол.
– Бог?
– Не, глупак, маршале. Нууу, нашият бог. Каза, че няма никой по-достоен … – Отила скочи на колене, застана подчинен и пое контрол над ситуацията.
– И как ще го търсим. Това е история?! Освен това те умряха.
– Кои са те?
– Е, тези, главните герои умряха отдавна… и Гогол е главният свидетел, същия… е, мъртъв.?! Това не е хумор.. А?
– Глупак. – Бъгът скочи от скута на Инцефалопат. – Ще търсим паметник на медна дъска, която беше открадната. Или бездомници или мошеници. Все едно, паметник на NOSU, а може би… антики.!?
– И кой ще остане тук?
– Изолде и Изи за главно.
– Той все още е малък?
– Нищо не е малко, вече познавах жена на неговите години.
– За това не е нужно много ум: сложи го, изплю и тръгна…
– Как да знам, как да знам…
– Не, покровител, бих могъл да остана, сърцето ми е слабо…
– Нищо, тук в Санкт Петербург ще дишате газове и лекота.
Харутън също би искал да каже нещо, за да остане с жената на Клоп, но той се замисли и отмести поглед към пълзящите с две опашки на коляното си и с палец натисна насекомото в материала на панталона си.
– Какво искаш да избухнеш? – саркастично присви очи, попита Отила.
– нямам пари или лекарства.
– Е, това е разрешимо. Всичко плаща бюджета. Ако намерим носа.
– И ако не го намерим?
– И ако не го намерим, всички разходи ще бъдат приспаднати… от вас.
– Как така?
– И така. Ако все още задавате глупави въпроси, можете да загубите работата си. Разбра ли?
– Точно така, разбрано. Кога отиваме?
– Глупав въпрос. Вече би трябвало да сме там. Хайде сега!
– И какво е толкова скоро? Не си опаковах куфара?
– Винаги трябва да го подготвяме. Знаехте къде получавате работа… Между другото, същото нещо…
– Какво?
– Не си опаковах куфара. Да, нямаме нужда от тях. След пристигането си купете това, което ви трябва. Имам банкова карта.
– И ако няма достатъчно пари?
– Той ще хвърли. – и отново районният полицай пъхна пръст в тавана и в пигмейски стил скочи, използвайки салто, на масата, махайки с крак пред носа на колегата. Стана на крака и прекоси масата пеша в посока от Арутун към стола си. Сълзи и тръгна към изхода.
– Какво седиш? да вървим! – и махна с ръка, – и сякаш по протежение на Санкт Петербург, метна над Земята…
Те напуснаха крепостта, оставяйки на вратата само бележка с тебешир:
«Не се притеснявайте. Заминахме по спешна задача в Санкт Петербург. Останете