– Шефе, тя според мен изсумтя.
– Какво? Hrjapa-Hrjapa.
– Е,. Не диша. Той е мъртъв. – отново със страх в гласа каза Харутун. Устните му потрепнаха. Той си представи, че го очаква същата съдба. Харутън плачеше.
Отила замръзна с гладка храна. Погледна жена си и попита:
– Жинка, иди да го провериш.
Фифовна се приближи и вдигна старата жена до яката. Краката слязоха от пода, а коленете не се изправиха. Тя се качи и постави трупа като ваза пред халба, глупаво гледа с уста пълна с дъвчени яйца, съпруга си.
– Вижте сами, schmuck, умряла ли е или не?! – и се канеше да си тръгне. – Той, Жинка. Ще отговорите за Жинката. – промърмори тя…
– Махни я от масата, глупако!!! Ти наистина ли си, или какво? Аз съм шефът тук, а шефът, а вие?…
– Е, започна пак. – промърмори таблата Инцефалопат.
– И вие използвате безплатно фонда на Ottila Aligadzhievich Klop! – трохите от устата се разлетяха, – И като цяло… ма, глупости – той изплю цялото съдържание от устата си и изкрещя, преди да се качи на масата. «Тук сте прислужница.» Разбра ли?
– Да, господарю. – Доналд Изолдушка и коленичи. Главата й се зачервяваше, докато главата на съпруга й стоеше на масата. А размерът на главите им просто ще впечатли всеки песимист: Главата й беше пет пъти по-голяма от него.
– Добре, хе-хе-хе, прости ми, изведе тази баба през вратата на верандата. Не, по-добре далеч от хижата. Сутринта е и някой ще я намери.
Съпругата взе трупа и го отнесе там, където собственикът му поръча. В края на краищата тя също работеше в подкрепа, като технически техник, портиер и секретар-референт в чин старши матрак. Минута по-късно тя се върна и тръгна, марширувайки към масата.
– хвърлих я над оградата.
– Ти си глупак или нещо такова? Това е ветеран на растението. Вярно, седнало. Накратко – неравностите.
– Ядеш. – съпругата се премести нагоре в чинията.
– не искам. Трябваше да го сложиш в чинията ми. Каква храна е? Извадете го, оставете децата да се хранят. Просто не им казвайте какво съм ял. И тогава презират.
– Точно така, ако имате курва от устата си. Трябва ли да миете зъбите си, когато за последен път сте ги чистили, преди сто години? – съпругата събра съдовете от масата и отиде до жилищната половина на хижата.
– Мълчи, жено! Какво разбирате в миризмите? Добре, – отметнах ръкав с трохи и капки от масата. – Какво исках да кажа. А?.. Така че, пригответе се да отидете при Питър.
– Защо?
– О, колега, имаме нов сериозен бизнес. Първо и последно!
– Прехвърляме ли се в Санкт Петербург? – Харутън извади косата си от ноздрите, зарадва се и се заби с бастун.
– Не, вземете го по-хладно. Ще проучим сериозна материя и няма да тропаме около навесите, в търсене на изгубени пилета и бик. И тогава, когато го намерим, ще бъдем прехвърлени по-високо…
– Къде е до небето?
– Глупак, няма градове на небето, до Америка.
– И какво