Входната улична врата скърцаше и ефрейтор Инцефалопат се появи на прага.
– Мога ли да имам патрон?
– Влезте и седнете… Имаме бизнес… Утре отиваме в Санкт Петербург. – Отила стана, обърна се и седна на един стол.
– Защо?
– Откраднатият паметник на носа на Гогол търсят.
– Ааааа … – Енцефалопът влезе и седна на стол за подчинени и посетители, като хвърли крак на крак. – Имам предвид, Бос…
APULAZ 2
Харутон Карапетович изглеждаше тънък и дълъг. Лицето беше типично кавказки. Косата е сива, дълга до раменете, дори като слама. На Тиечка имаше солидна плешивост, спечелена от предишна работа като портиер на гост работници. Преди това той работи като скотовъдство, след десет години затвор, като политически затворник. Анекдотът разказа за Ленина, лидера на пролетариата и дори свинята, пред одитора в селския съвет и той гръмна. Ленин би реагирал по-лесно, просто се засмя, но местните власти там – не. Но това беше в постсъветската ера. И следователно, с изчезването на съветската система, криминалното досие също изчезна. Той беше реабилитиран и получи обезщетения за газ. Но с пенсионирането си той искаше да бъде полезен за обществото, а след това съпругата на новия окръжен полицай примамваше със сините си очи и… останалото е ХАК… И така, мисля, не псувам… Затова отиде при ефрейтора до на окръжния полицай, а чинът остана от службата в армията.
Харесваше английския детектив Поаро и затова пушеше лула като Холмс, той просто ги обърка. Носеше шапка и мустаци, като Елкил, само грузински. Дори бастун купи подобна и козина от работници в Мариинския театър за опера и балет за кутия с лунен лъч. Обувките са направени по поръчка на съсед, който служи като обущар в зоната. Той дори ги нокаутира с щифтове и когато ходеше, особено по асфалт, щракаше като кон или момиче от Бродуей. Носът му беше като на орел, а големите му очи бяха като на лемур.
– Значи – каза Отила и седна на специален стол. Изя затръшна вратата и влезе в кабинета. На поднос той носел пържени бъркани яйца с риба и любимия си прясно изцеден сок от чесън. – хайде по-бързо, иначе питонът вече гърми.
– Фуууу! – ухилен инцефалопат, – как го пиеш? Можете да се отпуснете…
– Какво бихте разбрали в изящен гурме? Не пийте. На мен лично ми харесва. -ulk.. – отпи глътка на Ottila и.., – Ъ-ъ-ъ, – го изтръгна настрани. Той скочи и хукна в далечния ъгъл на офиса. Глъчка от мъгливи образни грудки напусна гърлото на околията и мигновено като сълзотворен газ заля цялата стая. Арутуна беше приет с астматичен спазъм и когато се закашляше, той не беше до умение.
– Ще се срамува или нещо?! Подходящ съм за бащите ти.
– Или може би майка? – Отила изпитваше бъркани яйца и с уста, изплювайки трохи, стриктно лаеше: – всеки има свой вкус, каза хиндуистът, слезе от маймуната и бършеше петела си с бананово листо. Искаш ли око?
– О! Извинявай, покровителю, забравих нещо … –