Обратно Към Земята. Danilo Clementoni

от колата. Тя погледна нагоре, докато изпълваше дробовете си с чист вечерен въздух, спирайки за малко, за да се вгледа в прекрасната гледка, която само звездното небе на пустинята можеше да предостави.

      ÐŸÐ¾Ð»ÐºÐ¾Ð²Ð½Ð¸ÐºÑŠÑ‚ изчака за момент, неспособен да реши дали да излезе да я посрещне или да остане вътре и да я изчака да влезе. Накрая той избра да остане на мястото си с надеждата, че това ще го направи да изглежда по-малко нервен. След това, с престорено безразличие, той се разходи до барът, седна на едно високо столче и, слагайки левият си лакът върху тъмната, дървена повърхност, пресуши последната капка от напитката, която беше останала в чашата му, наблюдавайки лимоновата семка да се пада бавно на дъното.

      Ð’ратата се отвори с леко скърцане и военният шофьор се огледа наоколо, проверявайки дели всичко е в ред. Полковникът кимна леко и ескортът въведе Елиза, приканвайки я да влезе с щедро махване на ръката.

      â€˜â€™Ð”обър вечер, доктор Хънтър,’’ каза полковникът, ставайки от столчето си и показа най-хубавата си усмивка. ‘’Надявам се, че пътуването е било комфортно?’’

      â€˜â€™Ð”обър вечер, полковник,’’ отговори Елиза със същата ослепителна усмивка. ‘’Много мило, благодаря ви. Вашият шофьор беше много мил.’’

      â€˜â€™ÐœÐ¾Ð¶Ðµ да тръгвате вече, благодаря ви,’’ каза той на шофьора с властен глас. С военен поздрав, младият мъж се обърна на петите си и изчезна в нощта.

      â€˜â€™ÐœÐ¾Ð³Ð° ли да ви предложа аперитив, професоре?’’ попита полковникът, извиквайки мустакатият барман с махване на ръката.

      â€˜â€™Ð¡ÑŠÑ‰Ð¾Ñ‚о като вашето,’’ отговори