Обратно Към Земята. Danilo Clementoni

да го разнесе отправяйки целувки във въздуха, тя сложи любимите си обеци, борейки се да намери дупките отново. Всъщност беше минало известно време откакто не беше излизала вечер. Нейната работа я беше откъснала от света и тя никога не изгради връзка с никой. Нейните връзки обикновено свършваха за няколко месеца. Тя винаги беше пренебрегвала вътрешния си майчин инстинкт, който усещаше откакто беше момиче, но сега с наближаване на биологичната зрялост, тя ставаше все повече наясно с това. Вероятно сега беше времето да помисли сериозно за това да бъде част от едно семейство.

      Ð‘ързо изгони мисълта от ума си. Пъхна се в роклята, обу единственият чифт обувки с токчета, които беше донесла със себе си, и се напръска с любимият си парфюм от всяка страна на вратът си с щедро движение. Копринен шал и голяма, черна чанта. Тя беше готова за тръгване. Една последна проверка в покритото с петна огледало на стената до вратата я увери, че гримът и е безупречен. След едно бързо завъртане, напусна стаята със самодоволно изражение.

      ÐœÐ»Ð°Ð´Ð¸ÑÑ‚ шофьор, след като му беше увиснало ченето, при гледката на Елиза излизаща от хотела като модел, хвърли втората си цигара, която току що беше запалил и се втурна да отвори вратата.

      â€˜â€™Ð”обър вечер, доктор Хънтър. Ще тръгваме ли?’’ попита той, колебливо.

      â€˜â€™Ð”обър вечер,’’ отговори тя, опитвайки се да покаже най-хубавата си усмивка. ‘’Да, готова съм.’’

      â€˜â€™Ð‘лагодаря за превоза.’’ добави тя докато се качваше в колата, знаейки, че нейната пола ще се вдигне и ще покаже точно толкова от краката