Обратно Към Земята. Danilo Clementoni

      â€˜â€™ÐÐºÐ¾ не променим курса незабавно сам ще видиш, когато се озовем разпръснати по целият мост.’’

      ÐŸÐµÑ‚ри заопипва навигационните бутони и направи леко отклонение в планираната преди това траектория.

      â€˜â€™Ð¡Ð±Ð»ÑŠÑÑŠÐº след 90 секунди,’’ каза топлият, женски глас от предупредителната система за близост без проява на никаква емоция. ‘’Разстояние до обекта: 276,000 километра и падане.”

      â€˜â€™ÐŸÐµÑ‚ри, направи нещо! И го направи бързо!’’ изкрещя Азакис.

      â€˜â€™ÐŸÑ€Ð°Ð²Ñ, но това нещо се движи твърде бързо.’’

      ÐžÑ‡Ð°ÐºÐ²Ð°Ð½Ð°Ñ‚а вероятност за удар, която се виждаше на екрана от дясно на обекта, бавно намаляваше. 90 %, 86 %, 82 %.

      â€˜â€™ÐÑÐ¼Ð° да го направим,’’ промълви Азакис.

      â€˜â€™Ð¡ÐºÑŠÐ¿Ð¸ мой приятелю, мистериозният обект, който може да смачка моят кораб, все още не е измислен,’’ каза Петри с дяволита усмивка.

      Ð¡ бърза маневра, която моментално извади от равновесие и двамата, Петри превключи полярността на двата двигателя Бусен. Корабът потръпна за няколко секунди. Само сложната изкуствена гравитационна система веднага компенсираща тази промяна, беше тази, която спря екипажът да бъде захвърлян срещу стената пред него.

      â€˜â€™Ð”обър ход,’’ обади се Азакис, шляпвайки приятеля си по рамото. ‘’Но как ще спреш това въртене?’’ Предметите около тях бяха започнали да се издигат и се въртяха из стаята.

      â€˜â€™Ð•Ð´Ð¸Ð½ момент,’’ каза Петри, който все още натискаше бутоните.

      â€˜â€™ÐÐ· просто имам нужда да…’’ Капчици пот бавно капеха от челото му.

      â€˜â€™Ð”а отворим…’’ продължи той, докато всичко в стаята продължаваше да лети наоколо неконтролируемо.