Рада Пак ще изкараме.
Христо (махва нехайно с ръка). Не би. Прекърщиха ми волята. Сега цял ден се делякаме само!…
Рада Изкарайте я вие веднъж, Христо. Пак нас в тази черква първи ще венчеят.
Христо. Днес-утре, малко остана вече. – Остави я ти нея, Радо! – Да видиш каква пендара съм поръчал на Граматика да купи за тебе. Тези дни го запопят, ще се върне и ще я донесе. Кога я окачиш на шия, като слънце ще светне. Две слънца ще ме греят – да разпръснат този прах, дето са дигнали пред очите ми майстори и зидари!
Рада Чакай – момите заприиждаха.
По пътя край върбалака се показват две моми, дигнали кобилици, идат за вода.
Христо бързо отместя котела си и Рада подлага своите да ги пълни.
Христо (към момите). Много окъсняхте тази вечер на чучура, момичета. Какво тъй?
Конец ознакомительного фрагмента.
Текст предоставлен ООО «ЛитРес».
Прочитайте эту книгу целиком, купив полную легальную версию на ЛитРес.
Безопасно оплатить книгу можно банковской картой Visa, MasterCard, Maestro, со счета мобильного телефона, с платежного терминала, в салоне МТС или Связной, через PayPal, WebMoney, Яндекс.Деньги, QIWI Кошелек, бонусными картами или другим удобным Вам способом.