Рада На когото е дадено да излезе напред, той и без людска помощ…
Дончо. Дадено! От кого? Какво е той по-преден от мене?
Рада По-преден, че те задгърби.
Дончо. То още не се е минало. Чакай. Ще видим. Аз днес на градежа му наведох носа – да се дига пред мене – няма да го оставя!
Докато Рада и Дончо се разправят, откъм черква се приближава Христо и без да го видят те, той се изправя помежду им. Христо е Дончова пора момък, но по-пъргав от него, препасан с кожена зидарска престилка, поопръскан с вар – иде тьй, както си е работил.
Христо. Ти какво правиш тука?
Дончо. То не е твоя работа.
Христо. Ти и тука ли мислиш ще се намери някой като уста Драгана да ти земе страна?
Дончо. Страна съм си аз.
Христо. Каква е тази китка?
Дончо. Теб като не ти мина на градежа, тука ли дойде да си изкарваш?
Христо. На градежа ний пак ще се разправяме. Какво е туй цвете, те питам?
Дончо. Нямам сега време за разправии и тука.
Христо. Като нямаш – защо си се спрял да и крадеш китката?
Дончо. Спрях се. Ай тъй. И на теб сметка ли ще давам?
Христо. Че кой си ти?
Дончо. Аз не сбирам като Коняра дружина, мома да крам. С Биляркиния син не съм ходил по седенки и черкова на своя глава не смятам да дигам.
Христо. А-а, ти само което ти е на пай, него пазиш. Черква под земята правиш – да има де да се къташ ти – и другите като тебе.
Дончо. Ще се кътаме. Теб ще гледаме?
Христо. Затуй си сбрал дружина! Черква да градиш и момите да вардиш!
Дончо. Няма да ви оставим като кърджалии да връхлитате върху махалата, момичетата да отвличате.
Христо. Пъй да се не види макар! Дигни тогази едно кале, че се затворете в него да ги браните.
Дончо. И кале, когато потряба…
Христо. Ама черквата ще остане отвън. Да бяхте държали на мойта – да дигнем черквата на сборището, – щеше да падне тъкмо сред калето.
Дончо. На хубаво място си е тя, черквата.
Рада. Ама отде-накъде вий ще ни пазите от подолци. Мене ще пазите?…
Дончо. И тебе, и всички. Като нямате ум да се вардите сами, ний ще ви вардим.
Рада. Таквизи вардачи аз има де да ги гудя.
Христо. На гръстето.
Рада. Гаргите да плашат!
Дончо. Или вий тях, или те вас!
Христо. Какво? Я, кажи още веднъж. – Къде ще ме гудите?
Дончо. Където ти е мястото, До Биляркини.
Христо. Мен – ти ще ме гудиш!
Дончо (клати утвърдително глава). И билюка на Коняра биля ще те проводя да стигнеш!
Христо (стисва юмруци, погледва го и подигравателно се усмихва). Хъм…
Дончо. На тях черква дигай! Всеки от тях на своя глава кара. Тъкмо за тебе е там. Нямаш ти работа у хаджи Славови да се вреш.
Рада. Ама аз да не съм ви останала от някого стока, помежду си да ме делите. Какво се репчите и двама?
Христо (дръпва Рада). Ти стой. Не се меси. Той от тази