– Нищо – рекъл старецът, – у нас никой никого не кара на работа. Който иска – работи, който не ще – така си седи.
След седмица-две станала сватбата…
Старецът имал трима синове и две снахи.
На другия ден след сватбата всички се заловили за работа. Само невястата стояла пременена и нищо не похващала.
Дошло време за обяд. Събрали се всички и седнали на трапезата. Седнала и Богданка. Другите снахи донесли гостбата и сложили пред свекъра хляб. Той взел питата, разчупил я на парчета и я раздал.
– А за невястата? – рекла свекървата.
– Тя не е гладна – отвърнал старецът. – Когато човек не работи, не огладнява.
След обяд всички пак започнали работата. Невястата седяла и нищо не похващала.
Събрали се да вечерят.
Старецът взел питата, разчупил я и пак я раздал.
– А на Богданка? – запитала свекървата.
– Тя не е гладна – отговорил старецът. – Когато човек не работи, не огладнява.
Вечеряли, поприказвали кой какво ще работи на другия ден и легнали да спят.
Легнала и невястата, но гладно спи ли се? Едвам дочакала да съмне, тя станала тихичко, измила си очите, измела двора, издоила кравите, изкарала телците.
Станали и другите и като видели невястата, спогледали се и се усмихнали.
На обяд невястата сложила първа трапезата и седнала последна.
Старецът разчупил питата, подал еднo голямо парче на невястата и рекъл:
– Ти, невясто, днес работи най-много, ето и за тебе от питата.
Изминала се седмица-две. Невястата по цял ден шетала. На третата седмица родителитe й дошли на гости. Съгледали ги отдалеч и излeзли на двора да ги посрещнат.
Невястата припнала най-напред, отворила портитe и тихо им зашушнала:
– Мамо… Тате… Слизайте по-скоро от колата и се хващайте за работа. Тука не е като у дома. Тука, който не работи, не му дават да яде!..
Владимир Победа
г. Мурманск
Рождение человека
Ребенок стоял в полумраке, застыв от ужаса. Глаза лихорадочно блестели и бегали из стороны в сторону в поисках этого страшного нèчто, которое первым набросится на него.
Шторы вздернулись, и мальчик сжался в комочек. Они успокоились, и мальчишка расслабился, но тут же съежился – тень прошла по лицу дедушки с большими усами.
Ему показалось, что дедушка приоткрыл рот, и вот сейчас появятся большие зубы, которыми он укусит. Мгновение и дедушка спустится с портрета!
Мальчик выставил перед собой руки и простоял так какое-то время.
Нет, кажется, дедушка испугался. Дедушка боялся его рук. Он знал, что руки будут хватать, рвать и царапать. Но что это за шум? Мальчик резко повернулся и вытянул маленькие ручки вперед.
Шум испугался!
Шум с другой стороны!
Он отскочил и угрожающе протянул ручки и к тому чудищу, что собиралось напасть со спины.
С наступлением