Грешната информация и предразсъдъците за храненето, не само тези идващи от телевизията, семейството, приятелите (“Приятелката ми отслабна като спря да яде хляб и спагети“), интернет, но дори и повърхностна или непълна информация от други медицински лица. Често погрешната информация води до неосъществими очаквания; Заобграждащата среда и семейството: малко време за обяд, еднообразна храна, връщане късно от училище, приготвяне на храна за много хора, много социални събития avere;
Емоционални фактори и настроение: както е известно те са от първостепенно значение, като се има предвид, обаче, че засягат човека в най-вътрешната му сфера и понякога са толкова определящи, че изискват подкрепата и на други специалисти, способни да работят в екип с вече ангажираните в амбулаторията на хрането.
Поради тази причина придобитите техники, използвани за подпомагане подобряването на хранителните навици трябва да бъдат насочени към отговорността на пациента, като трябва да бъдат предоставени инструменти, за да се направи отговорен избор по отношение на храната.
Тези подходи включват интервенции като мотивационното интервюиране, използване на хранителното консултиране и когнитивно-поведенчески техники в допълнение към образователни дейности за подобряване на знанията за състава на храните, техните функции, използване и асоцииране.
Насърчителните действия за изпълнение трябва да излизат извън рамките на основната информация, образованието, окуражаването и препоръките. Но лицето трябва да бъде в центъра на действията, с неговите потребности и желания, трябва съзнателно да избира своя начин на живот, трябва да бъде мотивиран към промяна, както в първоначалния си избор, така и в по-късните етапи от програмата.
Един подход, който включва намеса в мотивацията за промяна, изглежда е най-подходящия за постигане на променя в индивидуалния начин на живот и, за да се поддържа през времето поведение за запазване на здравето.
Хранително консултиране
Думата консултиране произлиза от латинската consulo-ĕre, "успокоявам", "облекчавам", "идвам на помощ“, cum, "със", "заедно", solĕre, "вдигам", "повдигам", било то като действие, или като "помощ да се изправиш”, следователно може да се преведе като “Взаимотношение, в което лицето е подпомагано в своите трудности, без да трябва да се отказва от свободата на изборa и отговорността си.” Консултирането представлява подкрепа на отделни лица или групи, които се нуждаят от помощ за решаване на проблем или некомфортност.
Целта на консултирането е да доведе до откриването на възможности и лични ресурси, за да се улесни една самостоятелна и отговорна промяна.
Хранителното