Въведение
Преди 80-те години в Италия темата за здравното консултиране беше малко известна. Самият термин консултиране беше използван само във връзка с по-сериозни интервенции за клинично консултиране в много специфични области.
В Съединените щати, Канада и Англия, както и в други европейски страни, обаче се разпространяваше идеята, че в здравния сектор са необходими така наречените ”умения за консултиране”. Така започна да се налага мисленето, че всеки здравен специалист е длъжен да има високо ниво на комуникация и междуличностни умения.
Този нов начин за възприемане на здравната помощ е получил не малко критики ( „Наистина ли е необходимо на тези изисквания да отговарят лекари, медицински сестри, биолози и т.н.?“, „Здравните работници имат много малко време, важното е да са компетентни в клиничен и технически аспект, и дори да са психолози“, “Ако пациента иска да бъде разбран, изслушан, да му се помогне да преодолее ситуацията ще отиде на психолог“ и т.н.). За да отговорим на тези възражения, преди всичко трябва да изясним какво се има предвид под „консултиране в здравната област“.
Според Световната здравна организация "Консултирането е процес, който, чрез диалог и взаимодействие, помага на хората да решават проблемите си и да вземат решения; то включва „клиент“ и „консултант“. Първият има нужда да му се помогне, вторият е безпристрастен експерт, който няма връзка с клиента, способен да изслуша, да даде подкрепа и насоки.».
Според Британската Асоциация за консултиране, обаче, консултирането се разбира като: « професионална и принципна употреба на взаимоотношението, което подпомага самопознанието, емоционалното приемане и развитие, както и пълноценното развитие на личностните ресурси. Главна цел на консултирането е да осигури възможност за по-удовлетворителен и ефективен живот. Консултативното взаимоотношение се определя в зависимост от съществуващите потребности и е свързано преди всичко с въпроси, касаещи личностното развитие, разрешаването на специфични проблеми, вземането на решение, справянето с житейски кризи, постигането на вътрешно осъзнаване и знание, работа с възникващите следствие на вътрешния конфликт чувства, както и подобряване на взаимоотношенията. Ролята на консултанта е да подпомага клиента, като уважава неговите ценности, лични ресурси и способност за самоопределяне».
Като цяло можем да обобщим, че консултирането е процес, който поставя във взаимотношение професионалиста (консултант) и другото лице (клиента), който изпитва нужда да бъде подкрепен при решаването на проблем или взимане на решение. Това е една взаимопомощ, която цели да улесни хората във взимането на решения, за да подобрят положението им. Следователно, трябва да се анализират заедно с хората и техния настоящ начин на живот, възможните промени, трудностите при постигането на промените и най-ефикасния начин, за да се преодолеят.
Задачата на „консултанта“ никога не трябва да бъде да предоставя готови решения на клиентите, а да им помогне да разгледат възможните избори. Консултанта не предоставя съвети, не посочва решения, и ни най-малко развива психотерапевтични пътеки: задачата му е да бъде до клиента, който търси помощ в търсенето на възможни пътища, чрез които да промени ситуации, които вече са станали трудни и носят дискомфорт. Целта на неговата намеса е да накара клиента да промени целите си към възможни за реализация.
За това той осъществява една професионална намеса, основаваща се на способността за комуникация и взаимовръзка, като приема молба от един човек, от двойка, семейство или група хора, за да ги подкрепи при решаването на проблем, в предприемането на промяна и намирането на прости и лесно осъществими решения.
Защо диетите се провалят
Сред основните рискови фактори за затлъстяване и незаразните хронични заболявания (диабет, хипертония, дислипидемия, исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност и др.) със сигурност са лошите ни хранителни навици и погрешен начин на живот, като например заседналия начин на живот.
Ограничената ефективност на програмите за превенция и лечение на наднормено тегло и с акцент върху заседналия начин на живот, се дължи на факта, че трябва да се изправим пред проблема със затлъстяването с неговата многофакторнст, т.е. като се имат предвид фактори като поведение, отношения, мотивация, психосоциални и екологични фактори, които водят до затлъстяване, вече не се възприема просто като едно заболяване.
Епидемиологичните проучвания показват, че въпреки промяната на собствените хранителни навици, като неразделна част от много метаболитни заболявания, в много хора липсва познанието за правилата за правилно хранене и здравословен начин на живот. Но най-тревожното е, че много хора не осъзнават, че са с наднормено тегло или водят застоял живот.
Но същите проучвания показват и, че често познаването на точните правила за храненето, както и простите предписания на програми за диети или редовни упражнения не са достатъчни, за да се води и поддържа здравословен и активен начин на живот, да се намали наднорменото тегло и да се предотвратят