След излитането на самолета започнахме да разглеждаме снимките от пътуването на цифровия фотоапарат на Алекс. Имаше една забавна снимка на Алекс и Хуан, които тичат в ужас, а зад тях разгневена антилопа гну в атака. Докато те, смеейки се и припомняйки си, приключваха с разглеждането, аз бях потънал в мислите си, гледайки през прозореца, наблюдавайки облаците, които минаваха покрай нас. Чувствах се чудесно да се прибера у дома от едно прекрасно приключение в невероятна страна заедно с двамата си най-добри приятели, които познавах от училище. Беше като в репортаж на National Geographic, от онези, които обичах да гледам по телевизията, докато ям. Едно сафари в джип 4х4 по следите на големите миграции на антилопи гну, заснемайки стадата слонове или наблюдавайки прословутите лъвове от няколко метра разстояние насред дивата африканска савана. Бяхме видели битки между хипопотами, дебнещи крокодили в търсене на плячка, хиени, жадни за мърша, лешояди, кръжащи над труп, някои странни влечуги, всякакви насекоми; бяхме на лагер в палатки в средата на нищото, бяхме вечеряли на светлината от огън на открито под ясно небе, обсипано със звезди... едно прекрасно изживяване. Особено посещението на Националния парк Етоша.
Отдолу, за разлика от това, което бяхме видели досега, всичко беше едно огромно зелено петно. Пресичахме района на екватора. Дъждовната гора покриваше всичко. Безкрайна зелена съвкупност от листа. Нещо подобно би било целта на следващото ни пътуване — изкачване с лодка по река Амазонка със спирки, за да се насладим на множеството форми на живот на това място. Вече бяхме видели необятността на една обезлесена савана и сега исках да видя величието на море от преливаща растителност и живот. За да мога да се придвижвам с помощта на мачете през почти непроходимата дъждовна гора, да се науча да си набавям храна, да се срещам с изгубени за цивилизацията племена, да видя екзотични животни и растения... но, това щеше да е догодина, ако успея отново да убедя приятелите си; а ако ли не — Северна Италия не изглеждаше чак толкова лоша.
Силен шум като от експлозия, последван от много рязко движение на самолета, ме накара да напусна фантастичния си свят. Апаратът започна да се клати във въздуха и скоро ми се стори, че съм във влакче в увеселителен парк. Озовах се легнал на пода в средата на пътеката върху една жена. Станах някак си и се върнах на мястото си, опитвайки се да не падна отново. Писъци на паника отекваха от всички страни. Настана пълен смут.
‒ Пожар, пожар, уцелеха крилото! – извика някой от другата страна на пътеката на самолета.
– Вдясно! – посочи друг пътник.
Първоначално не знаех какво има предвид, но когато погледнах през прозореца от онази страна, видях гъст