Ндура. Дете На Дъждовната Гора. Javier Salazar Calle

прасеца ме боляха, а стъпалата ми бяха изтръпнали. Гледайки от положителна гледна точка, ако успеех да се измъкна от това, щях да съм сложил край на биреното коремче, което ми растеше. Все беше нещо. Не биваше да губя чувството си за хумор, това можеше да ме спаси. Това беше единственото нещо, което ми оставаше, това и желанието ми за живот. Елена, какво не бих дал сега за една твоя прегръдка, за твоята усмивка! Или за едно от онези вкусни ястия, които приготвяш!

       Седнах върху един паднал дънер и изядох цялото останало сладко от дюля и отпих голяма глътка вода. Оставаше ми само около една пета от бутилката и никаква храна. Тази трета нощ щях да я прекарам отново на едно дърво, след преживяването с мравките не мислех, че ще мога да заспя, тъй като мравките бяха едни и същи както на земята, така и на дърветата, но още по-малко ми се искаше да ме хванат заспал негодниците с изстрелите. Както и първата нощ, потърсих подходящо дърво и когато го намерих, се покатерих на избрания клон с помощта на едно пълзящо растение. Веднага щом сложих ръка върху него, трябваше да я махна, защото усетих рязко ужилване. Растението имаше бодли. Разтрих възпалената си длан и потърсих друго дърво, на което да се кача. Когато го намерих, се качих много внимателно и се подготвих да прекарам още една нощ в този ад. Свалих маратонките и чорапите си и се помолих на сутринта да са изсъхнали, въпреки че много се съмнявах в това, тъй като въздухът беше почти постоянно влажен. Краката ми бяха набръчкани и имаха светъл кафяво-зелен цвят. Изсуших ги, както можех, но усещането за дискомфорт все пак продължи. Опитах се да се стопля, но нямаше начин да го постигна нито с одеялото, нито с разтриване на тялото си. Непрекъснато ме притесняваха ухапванията от комари и мравки, но не можех да направя нищо. Единственото нещо, което ме освободи от тези неудобства, беше, когато нанасях мокра кал върху тялото си, за да избегна ухапванията, в тези моменти постоянният сърбеж се превръщаше в успокояващо усещане, което не знаех как да опиша. Усещах постоянна болка в краката, без да мога да я локализирам, както и в гърба. Дясната ми ръка беше изтръпнала от изтощението от това, че през целия ден нанасяше удари с пръчка все едно беше мачете.

       Бях толкова изтощен, че веднага заспах. Последната ми мисъл беше надеждата, че когато се събудех на следващия ден, щеше да ме очаква закуска с голяма чаша мляко с мед и няколко препечени филии с много масло и мармалад от ягоди или къпини.