Желания. Берардино Нарделла

      Ð¢Ð¾Ð²Ð° не е умствена спекулация, достатъчно е да се огледаме наоколо. Всяко създадено нещо, всеки постигнат резултат е бил постигнат така, всичко това е изминало същия път.

      ÐÐ¸Ñ‰Ð¾ от всичко това, не би съществувало, ако не съществуваше желанието, което го е родило, на първо време - на ментално ниво.

      Ð’сички идеи се раждат от желанието, дори Архимед във ваната си, в момента в който интуицията му го спохожда и той извиква „Еврика!“, е имал желанието да открие подобно нещо, иначе идеята щеше да го споходи и отмине, не намирайки благородна почва, не намирайки едно предразположено да я разбере и да я изпълни съзнание.

      Ð”оверието в себе си е най-доброто качество, която някой може да притежава, това е необходимото условие, за да се постигне успех, също както и надеждата интерпретирана като оптимизъм, разбира се, всичко това не слепешката, а преминало през рационалната мисъл.

      

      

      Ð‘ез оптимизъм, без доверие, без надежда, енергията ни угасва, спираме да се борим, захвърляме всичко.

      Ð¡Ñ‚игаме до третата необходима стъпка, тази на постоянната воля, насочена към изпълнението.

      Ð’олята е една огромна сила, с която разполагаме и която ни позволява буквално да преобърнем света.

      Ð¢Ñ е могъща и неограничена относно предразположенията и способностите, което означава, че когато искаме нещо, то първо бива пожелано, а после посредством волята се превръща в желанието ни, с постоянство, рано или късно, в очакване с доверие, при всички случаи ще се случи, по силата на факта, че всички необходими стъпки са изпълнени.