Ðко Ñме ÑÑпели в каÑеÑÑвоÑо Ñи на капиÑани да обÑÑим добÑе Ñ Ð¾ÑаÑа Ñи, Ñе можем да Ñпим Ñпокойно, заÑоÑо им имаме довеÑие, заÑоÑо ÑазÑиÑаме на помоÑÑа им, заÑоÑо знаем, Ñе Ñова, коеÑо иÑкаме е Ñподелено и Ð¾Ñ ÑÑÑ .
Ðко Ñме доÑÑигнали Ñози моменÑ, каквоÑо и да Ñе ÑлÑÑи навÑн, можем да Ñе довеÑим на вÑÑÑеÑÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð¸ Ð¼Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñо Ð²Ð¾Ð´Ð°Ñ Ð¸ помоÑник, можем да Ñе довеÑим на веÑÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð¸ екипаж.
Това е и ÑелÑа на Ñази книга, да ни помогне да поемем оÑÑеденаÑа ни ÑолÑ, Ñази на капиÑан, да обиÑаме и Ñе гÑижим за лодкаÑа ни, да Ñ Ð½Ð°ÑоÑваме накÑдеÑо желаем и да обÑÑаваме, и ÑÑководим екипажа ни, Ñака, Ñе да ни бÑде незаменима подкÑепа по вÑеме на плаванеÑо.
Щом веднÑж поемем оÑговоÑноÑÑÑа за Ñази ни ÑолÑ, ниÑо нÑма да ни ÑпÑе да желаем, да ÑÑÑÑим, да бÑдем Ñова, коеÑо иÑкаме, било Ñо ÑоманÑиÑни пиÑаÑи, аванÑÑÑиÑÑи или изÑледоваÑели на неизвеÑÑноÑо.
Щом веднÑж Ñи дадем ÑмеÑка, Ñе пÑÑеÑеÑÑвиеÑо е запоÑнало, Ñе никога не е кÑÑно да изпÑавим ÑÑÑвала, Ñогава Ñе запоÑне иÑÑинÑкаÑа аванÑÑÑа.
ÐÑ Ð½Ð°Ñ Ð·Ð°Ð²Ð¸Ñи дали Ñе Ñ Ð¸Ð·Ð¶Ð¸Ð²ÐµÐµÐ¼ и Ñом веднÑж Ñме опÑеделили кÑÑÑа, ÑелÑа Ñе ни оÑаква, земиÑе, коиÑо Ñме Ñи обеÑали да поÑеÑим, нÑма да Ð¸Ð¼Ð°Ñ ÑÑÑпение да ни поÑÑеÑнаÑ.
Рможе би нÑкой ден Ñе бÑдем ÑаÑÑ Ð¾Ñ Ð½ÑÐºÐ¾Ñ Ð»ÐµÐ³ÐµÐ½Ð´Ð°, Ñе изкаÑим и ние Ðлимпа на миÑиÑниÑе