Videno i chuto. Ivan Vazov

окръжено с бяла брада, втълпено неизличимо във всички сърца, с дясна ръка, сложена въз червената лента на гърдите, той се леко кланяше на възторжената овация от заглушителни ръкопляскания. Всички присъствуващи стояха прави с пламтящи погледи, с уста зяпнали, из които ручаха вече не викове, а лъвски ревове. Някои госпожи намериха и цветя да му фърлят! В тоя миг на странно самовнушение, под действието на чудна ипнотизация, разстоянието между илюзията и действителността изчезна, предметът се смеси с отражението и нито един от двестотината присъствуващи не помисли, че старецът не беше същият, живият Крюгер, Крюгер от плът и кръв, а маската му, нахлузена от един скитащ се комедиант. Не, живият Крюгер поздравлявахме тука, Крюгера бурът, един бог знай как се озовал в "Червен Рак"!…

      ...........................................................

      И ние си излязохме възхитени, благородни, щастливи, като че бяхме зели участие в истинска апотеоза пред истинския старец, като че съзнавахме, че извършихме пръв път в живота си едно добро, похвално дело, изпълнихме един велик дълг пред един велик героизъм.

      Бедният Крюгер! Сиромаси бури! И ние, и цяло човечество само така можем да ви помогнем в исполинската ви борба за свобода – с шум…

      Бедно човечество!

      София, юни 1901

      Поборник

      От когато една пияна тълпа сопотненци, не помня по какъв случай, би мюдюря в Сопот, турското правителство, за наказание, престана да му праща подобни управници.

      Това показва, че и в онова време вироглавите българи биеха околийските си началници!

      Върховен представител на султана остана чаушът, началник на жандармерията в Сопот, състояща се от троица заптиета и четворица пандури българи.

      През четирите години преди Априлското въстание чауш в този град беше Шериф ага.

      Викаха му просто: Шерифът.

      Хубавец, млад турчин из Карлово, от добра фамилия, с румено, пълно лице, с черни мустаци и с черна коса, която носеше като християните против турския обичай, с правилен, малко гърбав нос. Той имаше черни големи очи, твърде блестящи, усладени с кротък, нежно-меланхоличен поглед.

      Завършен тип на турчин от примеса на азиатска порода с южноевропейска.

      В това добро тяло живееше добра душа.

      Тоя Шериф обичаше българите.

      И те не го мразеха.

      Жените го харесваха и се вгледваха в него.

      Като същи нововремски турчин, който се почита, Шерифът притежаваше модния и сладък порок да обича ракията, лютата. Той я пиеше скришом по кръчмите в голяма мерулка, гаврътваше изведнъж, без въсене и без вода.