В дена. Хумористична истина. СтаВл Зосимов Премудрословски

му благодариха за чистия бял сняг с жълтата му урина. И тундрата стана като липса на витамин в организма, като акне по тялото. И всичко това се появи и всички започнаха да танцуват, но тихо жълтите сокчета започнаха да изчезват, някой ги открадна и остави дупки. И тогава местният чукочски бездомник Сережа, когото всички наричаха «жълт сняг», продължи историята си, мъжът от тундрата му нареди да намери крадец и да го изкопае сурово. Всички чукчи погребаха в снежните валове и, гледайки, чакаха и бяха изненадани. Оказва се, че децата им се оказали крадец, който смятал тези ледени за петел, които продават на базара. И тъй като бебето се роди, те му казват:

      – Не яжте, копеле, жълт сняг!! – и го бийте, бийте го предварително, особено по главата.

      Като цяло, Сережа-Жълтият сняг изглеждаше млад, на двадесет и седем години, останалото е като това на чукките. Той отиде до Централната библиотека и събира бутилки по пътя. Веднъж той започна да изчезва с дни. Всички бяха различни, но любопитни. Когато се появи, беше разпитан. Той мълчеше. Но веднъж той беше пиян и Сережа Жълт Сняг призна, че скоро ще се ожени.

      – И на кого? – последван от въпрос.

      – Да, има половината от сърцето ми, тя живее в региона, макар че вече е на шестдесет и една години, за това няма нужда да прави деца, вече са осем. Тук ги храня и възпитавам, както ме възпита баща ми, а баща му беше негов баща, а баща – баща, майка му, защото беше бащинство. – Серьожа се размърда в ноздрата си, извади козела, погледна го и го изяде. – Обичам Chupa-chups, обаче, дава умни мисли. Е, не много отдавна намерих ничия къща. Той се качи там, погледна, имаше достатъчно място за всички: жена му, и мен, и децата. Вярно, старецът съжалява, затворен за дванадесет години. Но все още млад, глупав, само четирийсет чука. Аз го научих, но той не повярва на моя опит. Е, лятото все още е тук, затова реших да направя евро ремонти в къщата, вече си купих замазка, цвят, четки. Вярно, някои лели влязоха: «Какво правиш?». – питат те. «Ремонт». – казвам, но веднага разбрах, че закъсняха, къщата вече беше заета от мен. – Жълтият сняг Сережа взе един крекер изпод леглото, щракна върху хлебарка, която не знаеше как да скочи от спойката, намаза я с жълта течност и, като я набръчка, отхапа. Сухар се напука, но не се счупи. Чукчи бавно отвори очи, гледайки счупената пещ, стърчаща от пукнатината на кракер.

      – Ooooooo!! той изстена и започна да стопли зъбобол с длан…

      Лятото мина. Чукчи пристигна с Фингалс, без предни зъби. На главата му имаше череп от съсирена кръв.

      – Каква Серьожа, домакинството празнуваше, беше тъмно, светлината угасна? – шегуваха се бездомните.

      – Не, тези лели със собствениците на тази къща пристигнаха, но аз вече приключих ремонта, исках да отида със семейството си. Така ме биеха с бухалки. Кучетата. Краят…

      бележка 6

      Умирай, кучко, за венец!!

      Слънцето грееше. Небето беше ясно и патриоти бездомни портиери седяха в помещенията за хранене и плетеха картон, слагаха други бутилки и още други смачкани