– Свалете го!! Извиках на циганин. Той знаменито я отдръпна, вратата отпадна с рев. Циганинът влезе във вратата.
– О, момче, но лайна плава тук?! – циганите се изплашиха и, плискайки се по водата, се върнаха при нас.
– Какво е, скочи? – попита Дан.
– Хайде, а тук на острова пием. Светлината пада от отвора и няма никой. (Тоест ченгета). – Реших и взех бутилка порт. Отваряйки го в кръг със зъби, го предадох на приятел. Искам да отбележа, че само комунисти, ченгета, военни и бездомници имат право истински да се наричат «другар!» И какво: нещата са безплатни; храна в кофи за боклук или хранене, също безплатно; жилище в мазета и тавански помещения, отново безплатно. Какво не е комунизмът?! Накратко, приятелят ми прие предложението от мен с удоволствие. Отворих още една бутилка порт и го предложих на Дан, а третия, отваряйки, подадох на циганина. Изпаднаха в объркване и аз извадих чаша за еднократна употреба и я въведох в центъра на тълпата.
– Че, излюпени? Излива?! – усмихнах се. Тримата ме изсипаха по едно време и отново изпаднаха в объркване и ме гледаха внимателно.
– В какво се взираш? Пийте! Предложих и изпих чаша. Тишината бе нарушена от неразбираемия другар.
– И това дори не е остров, но това какво-как-то?
– Зад. – утвърдени цигани.
– Да… не, добре-добре-обед-добре-пладне,..
– Е, добре?
– P-полуостров, moron. – поправено с подигравка с Дан.
– Да. Циганин циганин, какво правиш? – другарят отклони вниманието му.
– Куз Джабер, Вишма.
– А на руски? – попитах аз.
– На руски не превеждайте.
– Виж, разпръсна минутното мълчание и протегна пръста на едната си ръка, другарю, а другата задържи, стискайки юмрук с дрехи, циганинът по това време надигна вълна към себе си, карайки всичко плаващо да се движи. Кръгове се появиха върху водата от колоната на перваза на мазето, осветена в пълен здрач, после изтъркана плешива глава и подута муцуна на някаква жена. И всичко това не е толкова прибързано.
– О, добре, по дяволите?! – Изненадан без заекване другарю.
– Махай се оттук!! – изправи Дан с балон вино.
– О, чао, труп!! – Циганинът изскочи и пусна бутилката си, тази за Улка, разливайки се. – О-бой, мамоне!! – още повече се изплаши и вдигна балон.
– Да, труп. – Спокойно се подкрепях.
Продължихме гайтането на друго място.
Измина една седмица. На никъл в близост до метростанция «Александър Невска лавра» буботът на ченгетата влезе, спря далеч от нас и двама пазители излязоха от него и се придвижиха към нас, добре, много бавно. Обядохме при колоната на хотел Москва. Имахме избор: или да пием алкохол, разреден със светена вода от Лаврата, но да попаднем в ръцете на правосъдието; или се счупват в различни посоки, но не пълнят и не привеждат състоянието си в норма. Аз и няколко другари се придвижвахме малко по-далеч от противоположните