<< Кога и как полицията трябва да се намеси в случай на кибертормоз?
Когато сме сигурни, че някой е бил или е жертва на подобна ситуация, както казахме по-рано, е необходимо да се представят в полицията съответните доказателства, за да се подаде сигнал за човека или профила на човека, който е бил заплашен. Трябва да бъдат описани заплашителните действия или сплашването, на което личността е била подложена, както и да се отбележи периода в който тези действия са се случили. >>
Пилар Весина, Директор на отдела по Невропсихология в “Институт по Разследвания и Социално Развитие на Редки Болести”.
Съществуват разлики между разрешаването на случаите на тормоз и кибертормоз; в първия случай жалбата, против шефа или в случаите в училище против учителя, може да е достатъчна да прекрати тормоза, докато във втория не съществува определен орган, който можа да спре такъв тип престъпления.
По тази причина много правителства въвеждат нови политики в опита си да възпрепятстват този тип действия, най-вече в случаи към малолетни от страна на възрастни, които се опитват да постигнат много повече от обикновено унижение на жертвата, нещо което може да доведе до самоубийство на тези, които не са достатъчно силни да понесат тежеста на заплахата на която са подложени.
Различните правителства имат различни предложения на масата, от създаване на специализиран полицейски орган, който да идентифицира агресорите, заличавайки тяхната анонимност в мрежата или наказателни закони създадени точно за този тип случаи, в които се стига до присъда за затвор за кибертормозителите, като начин да “обезкуражи” такъв тип поведение, но и като наказание за рецидивистите.
От казаното до сега става ясно, че механизма за прекратяването на кибертормоза е много по-сложен от самото поведение, ето защо жалбата трябва да бъде подадена възможно най-бързо, за да могат компетентните органи да реагират, избегвайки по този начин по-големи поражения.
<< Кога и как трябва да реагира Съдът в случаите на кибертормоз?
В този случай зависи от сериозността и обема на фактите. Знае се, че от 14 годишна възраст малолетните са подсъдими, освен това мерките от страна на правосъдието зависят и от възрастта на агресорите.
Например в случаите на феномена “gromming”, съблазняване на малолетен от страна на възрастен (който се представя за малолетен), за да останови социално-емоционална връзка и да се възползва от него, санкциите са различни тъй като възрастния е отговорен за заплашителните действия, като те са много по-сериозни в сравнение с тези за 16 годишен тинейджър, който е изпратил някоя еротична снимка на жертвата.
При всички случаи важното е да се подаде жалба за да се стигне до правосъдие, тъй като идентичността на личността е