Северноиндийският град Варанаси (името Вар се споменава в името на града, появи се около 7 в. Пр. Н. Е.), Известен още като Бенарес, все още е мястото на поклонение на индусите, има и масово кремиране на мъртвите. Трупът на вярващите се изгаря пред очите. В древността беше и във варните: свещеници с рога на главата и с крила зад гърба изгаряха мъртвите – това е прототипът на ада. Самите починали искаха това, тъй като се вярваше, че с огън те веднага ще отидат на небето при боговете.
Най-старите книги на Веда и Авеста (сравнете: славянските думи “да знам” и “новини”) всъщност са основната основа за повечето религии, които съществуват днес. Наричат се и най-старата част на Авеста Гатите (Ghats) – планини на полуостров Индустан в Индия (Западни и Източни Гати), както и старата руска дума “ghat” – настилка, изработена от трупи за преминаване, преминаване през блато, блато. Гати – стъпалата на насипа във Варанаси, слизащи към Ганг, телата на мъртвите са изгорени там. Всички тези думи са с един и същи произход.
През 2—3 век. сред ранните славянски племена има значителни промени. Те са свързани, от една страна, с разширяването на територията на славянския свят и по-нататъшното им навлизане в територията на балтите и други народи. И от друга страна славяните са били обект на политическо и културно влияние от юг, от сарматите, готите и други племена, чиито граници на преселване непрекъснато се променяли поради началото на голямата миграция на народите и нахлуването на варварите в рамките на Римската империя.
В средата на I хилядолетие пр. н. е. д. има интензивно преселване на славянски племена на територията на Източна и Южна Европа. През V век започва колонизационното движение на славяните на юг от Карпатите. За 5 инча. населено от Дакия и Панония. През VІ век Славянските племена