Обратно Към Земята. Danilo Clementoni

за конзолата пред него. ‘’Трябва да провериме състоянието на куплунга в отделение шест”.

      â€˜â€™ÐÐµ си ли го направил все още?’’ отговори той със закачлив тон, с който знаеше, че ще вбеси приятеля си.

      â€˜â€™Ð˜Ð·Ñ…върли тази смърдяща цигара и ела да ми помогнеш!’’ избуча Петри.

      Ð—наех си.

      Ð¢Ð¾Ð¹ се беше опитал да не му обръща внимание и се наслаждаваше като луд.

      â€˜â€™Ð¢ÑƒÐº съм. Тук съм. Идвам, приятелю мой, не се вълнувай.’’

      â€˜â€™Ð Ð°Ð·Ð¼ÑŠÑ€Ð´Ð°Ð¹ се. Аз съм в средата на тези фекалии от четири часа и нямам настроение за шеги.’’

      Ð¡Ð²Ð°Ð´Ð»Ð¸Ð² както винаги, но нищо и никой не би могъл да ги раздели.

      Ð¢Ðµ се познаваха то детинство. Той беше този, който го беше спасявал повече от веднъж от бой (той беше много по-едър като дете), използвайки своят вдъхващ респект размер, за да се намеси между своят приятел и обичайната банда хулигани, на които той често беше мишена.

      ÐšÐ°Ñ‚о момче Азакис не беше сигурен, че би бил типът, за който най-привлекателните представителки на противоположния пол биха се сбили. Той винаги се обличаше небрежно, със своята обръсната глава, слаба физика и непрестанно свързан към глобалната комуникационна система GCS⁵ , от която добиваше подробна информация десет пъти по-бързо от повечето хора. На десет годишна възраст, благодарение на изключителното си академично представяне, той вече беше получил достъп на ниво С с опцията да придобива познания, които не бяха достъпни за повечето от връстниците му. Невралният имплант N^COM, който му предоставяше този вид достъп, обаче имаше няколко малки странични ефекта.