СПАСЕНИЕ. ДАНИЕЛ БОГДАНОВ

да се присъедини към това мнение. Имаше нещо в Джон, което не вдъхваше така нужната на всички жени сигурност. Интуицията в случая не ѝ помагаше особено, а по-скоро я възпираше от прибързани заключения. Въпреки първоначалното впечатление как това е неподходящ за нея мъж, тя не искаше да го отхвърля като вариант. Нещо в нея я караше постоянно да бъде в готовност за изненада, а от друга страна и подсказваше, че всъщност няма място за притеснение. Поредицата от смесени чувства в комбинация с бързите негативи, които натрупа в нейните очи този човек за толкова кратко време, усложняваха възможността за обективната ѝ оценка. Другите жени вероятно бяха усетили нещата по същия начин или просто бяха узнали допълнително нещо, което тя предстоеше да разбере.

       – Защо несериозен? Не търсиш ли сериозна връзка? – започна да опипва почвата тя.

       – Търся разбира се! Нали затова съм тук.

       – Човек никога не знае – изучаваше го с поглед Мануела. – От профила разбрах, че си на 38 и досега не си бил женен, което не е нещо ненормално в днешно време. Бих искала да те попитам все пак, колко е продължила най-дългата ти връзка с жена до този момент?

       – Пет месеца! – отвърна той почти машинално.

       – Пет месеца?! – учуди се тя с възклицание, сякаш не е разбрала добре думите му. – Сериозно ли говориш?

       – Някакви поръчки от кухнята? – попита келнерът, който безшумно се бе появил отнякъде точно в този момент. – Или да дойда след малко? – добави почти веднага той, виждайки или по-скоро усещайки, че се намира по неправилното време на неправилното място.

       – Не, няма нужда. Ще поръчаме сега! – изстреля Джон Макрой. – За мен стек, тип медиум.

       „А за мен един по-голям тиган – желаеше си мислено Мануела, – с който да ударя моя събеседник по главата! Пет месеца?! И той ми говори за сериозна връзка! Разбира се появяването на келнера бе добре дошло за него. Измъкваше го от неудобната ситуация.“

       – За мен бяла риба с гарнитура по Ваш избор! – поръча бързо тя без да се зачита в менюто.

       Келнерът благодари за поръчката, каза че са направили добър избор и се оттегли отново. И сандвичи с водорасли да бяха поръчали, вероятно би казал същото. Сякаш мъглата започна да се разсейва. Връзка от пет месеца звучеше смешно. Най-вероятно това бе една от причините повечето жени да определят този тип като несериозен. И с право!

       – Не смяташ ли да ми разкажеш нещо повече за това? – попита го тя.

       – За кое? – учуди се той, сякаш не знаеше какво има предвид Мануела.

       – За твоята сериозност! Някак смешно е да твърдиш, че търсиш спътница в живота за дългосрочна връзка, а най-дългата ти такава досега да е някакви си пет месеца. Доста нехарактерно за мъж наближаващ четирийсетте.

       – Не съм казал, че търся дългосрочна връзка – отвърна той спокойно, дори давайки си вид на леко обиден от обвиненията ѝ. – Ставаше въпрос за сериозна връзка. А дали тя ще е два месеца, две или двайсет години, нека времето реши! Аз няма как да гадая или да поставям изисквания още в самото начало.

       Мануела бе объркана от тези негови разсъждения. Той обясняваше