ЕС разрухата ни радва,
а НАТО вдъхва ни кураж,
за туй държавата ни клати
и все Борисов си е на върха!
Пародия, наречена държава,
корупция поддържаща духа,
ръката произвеждаща благата,
протегната за милостиня днес държат!
Пародия, наречена държава,
коптор колониален, струпан без дувар,
ЕС разрухата ни радва,
а НАТО вдъхва ни кураж!
26. 04. 2018
33
ЗА БОКЛУКА
(МОНОЛОГ НА ИДИОТА)
Все повтаря се светът!
Пяната отгоре все изплува!
От боклук каймакът все така
цвят на обществото все формира!
И боклукът яхва цялата страна!
И боклукът все властта захапва!
И боклукът първо управлява!
После идва и гневът.
После и народен съд се появява!
После… времето върви!
Разните неща намества и размества!
После… по-различен свят се появи!
После той във властта се вмества!
После идва друго утро пак!
И боклукът, цвят, да видиш, става!
Пъчи се,
раздава справедливост в мрак!
И за прежния боклук,
сега наричан цвят,
денонощно жали!
После, както и преди!
След нощта… настъпва утро!
И цветът, каймакът,
както и преди,
във боклук
на светлина си се превръща!
34
Ей така светът у нас върви!
Ден след ден
и нощ деня последва!
Сменят се боклуци из властта!
А народът
все праха им диша!
16. 09. 2018
СРАМ СЕ НОСИ
Над смълчаната държава
срам се носи,
дъх не ни остана!
Уж народ сме
горд със слава,
а от историята
нищо не остана!
27. 09. 2018
35
МЕЧТАТА БОСА
По улиците шляпа босата мечта,
за нея всякакъв сезон е слънчев,
за нея топъл е снегът
и облаците слънце пръскат!
По улиците шляпа
неизживяната мечта,
напред, нагоре и е млада,
отминалите дни я правят все така
усмихната и слънчева, неустоима!
Асфалт, павета, прах от суета,
в очите паднала мъгла любовна,
сърцето тупкането ускорява,
слънцето залива земята с топлина,
мечтата боса щом по нея още скита!
По улиците шляпа босата мечта,
Подприпкваща, усмихната, с чадърче,
в рокленце, цяло на цветя!
Тя в пух превръща
на живота камъните остри,
сърцето щом за нея още пита!
По улиците шляпа босата мечта!
05. 01. 2018
36
ЩОМ ВРАТАТА ХЛОПНЕ
Вратата хлопва!
От туй,
което за съдба си мислил,
на живота вихърът
извлича те навън.
Подскачаш, удряш се
и спираш в първия
отсечен