Tygite na Bylgarija. Ivan Vazov

не загина всяка надежда!

      В мене живее вяра гореща!

      Тя ми придава тез чувства буйни,

      тя сгрява, лиро, твоите струни.

      Вярвам, да, вярвам, че зарад наз

      дни по-честити съдбата пази.

      Скоро яремът ще се разбие,

      светата правда пак ще надвие!

      Таз кръв невинна, тамо проляна,

      ще се издигне върху тирана,

      в ярост и буря, в пламен и мълний

      потоп ще стане да го погълне!

      Тез майки клети, зверски разпрани,

      тез деца дребни, грозно изклани,

      тез момци храбри, тез мъченици:

      там на бесило или в тъмници;

      тез моми жални, ангели красни,

      в пламък умрели, в мъки ужасни.

      Тез клетви, сълзи, вопли народа —

      ще родят, вярвам, нашта свобода.

      1876, юли

      Сабята на Абдул Керим паша

      Дерзайте, вий, мръсници, във пътя на позора!

      Правете вие дружба и братство, и любов,

      С тез варвари жестоки, що напусто се борат

      Против светата правда и кръста свят Христов.

      Славете ги безсрамно и пейте гръмогласно!

      Цалувайте, любете прогнилият Осман.

      Веч сяко честно сърце потърси се ужасно

      От тоя смрад несносен на вашия тамян.

      Дерзайте! Тоз век беден, осъден е да види

      Все, що е най-омразно, чудовищно и зло:

      Един злодей да вдига от кости пирамиди,

      А друг – да слага венци на негово чело.

      Вий, варвари безсрамни, вий, кърлежи вонещи,

      Които сте се впили в славянската снага!

      Вий хуни, вий вандали! Вий бухали зловещи!

      Вий зверове! Проклети да бъдете сега!

      Дано тоз плач и вопли, до Бога що отиват,

      И тез клетви люти от толкова души,

      И тез порои кърви, които се проливат,

      Да паднат в вид на мълнии въз вашите глави.

      Дано тоз удар, с който Всевишний да покаже

      И своя гняв ужасен, и свойта страшна власт,

      Това проклето племе сега ще да помаже: —

      Дано тоз удар страшен да падне и на вас!