Moja sosedka Gmitra. Ivan Vazov

Котки, дяца;

      едно вряка, друго мече.

      Бърза Гмитра да отхрани

      свойте ангели честити,

      по месеци неопрани,

      по година неумити.

      Скоро легнаха и двете

      болест сгази Гана с Марка;

      едното го треска слете,

      а другото – баба шарка.

      Не рачи она да пита,

      на вещ доктор не обажда:

      треска болест не се счита,

      баба шарка господ праща.

      Закопа ги Гмитра двете,

      закопа, та па забрави.

      Що да стори? Това свет е,

      тя и Геро да са здрави.

      Господ пак ще да детенца,

      щом е господ дал жената…

      Та и Мацинте котенца

      ги разграби махалата.

      Само Маца им остана.

      Тя предмет на обич беше,