Как же хочешь добраться тогда до меня,
С корнем вырвав слова вековыми стволами.
Золотой олень – я. Золотой олень – я,
Тень зловеще давно пролегла между нами.
ИЗГОРЕНА ЗЕМЯ
По-дългият живот прилича на монета,
изтрита и издраскана, с която
не можеш вече нищо да си купиш —
освен търпение за друга глътка въздух.
А краткият е стих и сляпо слънце.
Във него се оглежда красотата,
пришпорила задъхано мига.
Хоругвите на глупостта наливат гребени,
а залезът прилича на хвърчило
в дланта на изгорената земя.
И страшно ни харесва да сме варвари,
тъй както ни харесва да сме живи.
ВЫГОРЕВШАЯ ЗЕМЛЯ
Длинная жизнь, как монета старинная,
Исцарапанная и вытёртая, на неё
Уже не купишь больше ничего,
Кроме терпения для нового вдоха.
Короткая – стих, или солнце слепящее.
В ней красота отражается чаще,
Впопыхах подгоняя украденный миг.
Хоругви глупости вздымают гребни,
Закат – бумажный змей в ладонях
Угрюмой пепельной земли.
И очень нравится нам это варварство,
Поскольку нравится нам быть живыми.
СТАРИЦАТА
Старицата закърпи мрежите
под клоните на дивата смокиня,
целуна въздуха и влезе в къщата.
На следващия ден разказваха,
че тръгнала усмихната в съня си.
И оттогава вятърът възсяда
вместо дима лютив комина.
А приливът уплашено заравя
подобно щраус в пясъка глава.
СТАРУХА
Старуха залатала сети,
Свисающие с дикого инжира,
И, в дом входя, поцеловала воздух.
На следующий день шли разговоры,
Что отошла с улыбкою во сне.
И ветер с той поры трубу седлает,
И лютый дым не тянет из камина,
Испуганный прилив всё зарывает,
Как бедный страус, голову в песок.
·
Аз от години пускам свободата
да пренощува в старата ми къща —
под ниските тавани, край пердетата,
проядени от прах и от молци.
Не ѝ задавам никакви въпроси,
а тя със благодарност пие чая си
и се разхожда в тихите минути.
Преравя скриновете с прецъфтели спомени,
разглежда албумите с жълтите усмивки…
И сутрин, щом почукам на вратата ѝ,
за да закуси с мен, тя си е тръгнала —
все същата – щастлива и невидима,
все същата – самотна и безгласна.
·
Свободу выпущу из плена лет незримо
Чтоб в старом доме ночевать моём —
Под низким потолком, вблизи гардины,
Где властно пировали пыль и моль.
Не задаю вопросов в нетерпенье,
И чай свой благодарно пьёт она,
Расхаживая