- Тези бездушни вампири ни превъзхождат най-малко с 10:1. Ако добре си спомням, Девон винаги е бил доста силен противник. Може би трябва да му се обадим и да го накараме да се върне и да ни помогне.
Стивън също изрази мнението си.
- С темповете, с които нараства армията на вампирите, битката вече може да се смята за загубена. Ако не съберем собствена армия, по-добре да си съберем нещата и да се разкараме от Додж.
- Ако семействата не бяха прекъснали всякакви контакти, сега щеше да знаеш, че Девон е твърде зает да гони половинката си. - отвърна Кат на Стивън, но гледаше яростно Куин, когато го каза.
- Сарказмът ти е виден. - ухили се Стивън. Големият му брат беше вбесил Кат, като я отвлече. Погледна отново Куин и се зачуди защо брат му не каза нищо за Дийн, който би могъл да помогне да се справят с вампирите наоколо. Заслужаваше си да се похвалиш, ако имаш паднал на своя страна... А не да го криеш.
Той беше чул за другия паднал, който помогна на Девон да си върне половинката и нейната приятелка, но тъй като той беше тръгнал с Девон и двете момичета, Дийн оставаше единственият им коз.
- Подкрепям идеята да се обадим на Девон с надеждата, че падналият... Как му беше името?
- Крис - каза Кат.
- Ако Крис се върне с Девон, тогава ще изравним силите, защото един паднал вече е готов да ни помогне. - довърши Стивън.
- И как си представяш да ги върнем? - попита Куин, като погледна Уорън. - Знаеш как се държат мъжкарите от нашия вид, когато намерят женска. Единственият начин Девон да се върне е, ако половинката му дойде с него.
- Предлагам ти друга идея... Кажи му истината. - каза Кат и срещна погледа на Куин, когато той се обърна да я погледне. Тя сбърчи вежди и се усмихна доволно, когато той отмести поглед.
Куин вътрешно потръпна от коментара ѝ, но не каза нищо.
Кейн извади цигара и я запали.
- Смея да кажа, че младата дама тук има право. Ако искаш да прибереш котенцата, трябва да ги примамиш.
- Разбира се - каза Майкъл, като се опита да разведри настроението в стаята. - Ще сложа купичка със сметана отвън и ще ги чакам с мрежа.
Кейн и Кат се ухилиха, като си представиха Майкъл да седи в тъмното с мрежа в ръка и да чака някакво неподозиращо коте да дойде да яде от купичка със сметана.
- Крис трябва да се върне - каза накрая Кат. - Виждала съм го как се бие и няма равен. Но ако го познавам добре, той няма да се върне без Таби.
- Как да накараш един паднал да остави поста си и да избере страна във война? - попита Стивън.
- Не можеш. - заяви Майкъл. - Падналите са малко на брой и на голямо разстояние. Единствените двама, които съм срещал, са Дийн и Крис и повярвай, не би искал да си имаш работа с нито един от тях. Той погледна Куин.
- Възможно ли е Дийн да помоли Крис да съкрати почивката си?
Ягуарите зададоха още няколко въпроса, а Кейн усети ледени тръпки по кожата си, когато ги отклони. Много добре знаеше за кого говорят. Ако Крис се върне... Табата ще го последва.
Всички с изключение на Майкъл трепнаха, когато Кейн внезапно се обърна и ги погледна.
- Войната вече започна, така че като приключите с целувките и сдобряванията, може да се присъедините към лова.
Той отвори прозореца и скочи, без да се интересува, че е на втория етаж. Дългото му черно наметало се разпери, като много наподобяваше на тъмни крила. След това се изгуби от поглед.
След като Кейн изчезна, Майкъл погледна драматичното изчезване на своя приятел и отиде да затвори прозореца. Всички мислеха, че Кейн е слязъл долу, но той усещаше присъствието му горе - на покрива. Срещата всъщност премина по-добре от очакванията на Майкъл.
Майкъл се чудеше дали Кейн осъзнава какво е направил, когато заби този кръвен камък дълбоко в плътта на Кейн. Когато захапа китката си и остави кръвта да тече в раната на Кейн, той го стори поради две причини. Едната беше да помогне на раната да заздравее по-бързо, но втората причина бе с егоистичен мотив. Тъй като кръвта му сега течеше във вените на Кейн, той можеше да проследи всяко движение на приятеля си.
Все още го тревожеше мисълта, че Кейн бе прекарал известно време в града, а той не знаеше. Дори не го потърси, защото смяташе, че Кейн е мъртъв. Ако беше открил Кейн по-скоро... Може би можеше да предотврати всичко това, преди то да излезе извън контрола на Кейн. Но сега, когато кръвта му течеше във вените на Кейн, можеше да използва това като проследяващо устройство. Ако Кейн реши да побегне... Няма да стигне далеч.
- Не знам защо Кейн се държи така, след като той е причината за това нашествие от вампири - каза Ник, докато се подпираше на вратата. Не му пречеше Майкъл да се намеси, но не беше добра идея да разчита на Кейн. Този човек не изглеждаше стабилен.
- Ядосан си, защото Кейн реши да не заема страната на врага - каза Уорън, макар че самият той не се доверяваше много на Кейн. Но нямаше да споменава