Никълъс не се нуждаеше от втора покана. Той се наведе и притисна устни към нейните. Тази магия за която тя си мислеше ги обгърна и запали искрата, която ги накара да задълбочат целувката. Езикът му се преплети с нейния и тя бе подсилена с неговия вкус—като канела и шоколад. Двете основни съставки в нейния горещ шоколад… Холи изстена, когато желанието й се засили и тя искаше да се съблекат голи, и да види дали са съвместими по всички начини. Тя обаче се сдържа. Беше твърде рано да бъде толкова интимна с него. Холи направи крачка назад, преди да тръгне по път, за който може би ще съжалява.
“Това…”
“Знам,” каза му тя.
Той поклати глава. “Искам повече с теб.”
Холи му се усмихна и го смекчи малко. Никълъс можеше да означава повече от собственото й щастие. Той може да бъде нейното щастие. Тя помисли за сестра си Айви и действаше внимателно. “Имам нужда от време да обмисля всичко това. Как ще се справим с това когато ти живееш в града?”
“Не знам,” отговори той откровено. “Но бих искал да опитаме ако и ти имаш желание.”
Холи кимна. “Да, имам.”
Никълъс я придърпа обратно в прегръдките си и я стисна здраво. “Никога не очаквах да те намеря, когато дойдох в града с Гейбриъл, но се радвам, че го направих. По-късно ще му кажа, че не искам да ходя с него. Ще остана в Заливът Кисмет за празниците. Останалото—ще го решаваме в движение.”
Холи също го прегърна и затвори очи. Най-голямото й желание се сбъдна и нямаше да го пропилее. Историите трябваше да започнат някъде и това беше тяхната с Никълъс имало едно време по Коледа….
НОВОГОДИШНО ОБЕЩАНИЕ
КНИГА ВТОРА
ГЛАВА ПЪРВА
Студеният въздух духаше над Наш Кинг и се промъкна през коженото му яке сякаш не съществуваше. Той потри ръце в усилието си да разпръсне малко топлина през почти замръзналите крайници. Дестинацията му не беше много по-далеч. Още няколко крачки и щеше да е в избата Грейп Флейвърс и можеше да прекара няколко безценни моменти с любовта на живота си – Лейлия Стрейндж.
Двамата бяха най-добри приятели още от началното училище. Неш винаги я е обичал, но за съжаление, тя винаги го е приемала само като приятел и нищо повече. Някои дни това го притесняваше повече, отколкото можеше да си признае. Друг път той беше просто благодарен, че може да бъде част от живота й. Днес той се надяваше